rali2000 (Ралица Костова)
165 122
20 jun 2014, 20:44

Липата 

  Prosa » Relatos
1057 0 3
2 мин за четене

ЛИПАТА

     Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
     Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно бе, че ще стане рано или късно, но бях убедена, че ще се бори още дълго.
      Скоро лятото дойде, всичко беше живо отново. Отворих прозореца и острата ù сладка миризма ме погълна. Бях като в транс, гледайки колко богато отрупани бяха клоните ù. Не след дълго бях долу, на тротоара, опитвайки се да си откъсна клонче. Но тя бе толкова висока, толкова величествена – недокосваема като царска особа.
      Всяка вечер завършвах до прозореца ми, с поглед към липата. Имаше нощи, през които пълната луна изгряваше и виждах дебелите ù клони. Така се замислях колко малко дръвче е била и в какво се е превърнала след време, представях си как е растяла, на какво е била свидетел, кой е седял под сянката ù… Имаше и нощи, през които просто седях и слушах вятъра, който се разхождаше между листата ѝ и след това донасяше сладкия им мирис през прозореца ми.
     Гледах я как старее, докато аз самата растях. Лято след лято прекарвах вечерите си на прозореца.
     Веднъж просто заспах, без дори да погледна какво става навън. На следващата сутрин шум, идващ от долу, ме събуди. Станах и видях двама мъже от прозореца ми. Рязаха липата ми. Сваляха я. Не помня добре момента, когато тя падна пред очите ми. Знам единствено, че разтресе земята, още преди да я докосне.
      А когато го направи, усетих всяка вечер, всеки следобед, прекаран под нея, усетих мириса на цветовете ù, сигурността, която внушаваше твърдото ù стъбло.
     Всичко това за последен път.
     Не разбрах как се озовах долу, до липата, опитвайки се да си откъсна клонче. В секундата, в която го отчупих, осъзнах, че тя вече не е недокосваема. Но е царска особа и когато падне, прави така, че цялата земя да се разтрепери.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря и на двама ви!!
  • Ох, писането е проклятие!
    И то да е само на поезия, а при тебе е като двойно проклятие - и поезия, и проза.
    Какво да се прави - тази болест е неизлечима.
    Но за разказа ти.
    Харесва ми идеята му. Както и в стиховете си, и тук прави впечатление как си открила за какво да пишеш. Много важно качество е да успяваш да намираш теми. Имаш чувствителна душа и будна мисъл.
    Не на мен прилича да правя коментар, защото аз проза не пиша.
    Въобще разказчето ти ми хареса. Отбелязах си само, че наричаш липата стройна. Епитет подходящ за тополата. На липата този епитет не подхожда, за нея повече подхожда епитетът "разкошна".
    И по-нататък ми се струва, че някои думички би могло да се заменят с по-подходящи.
    И над написаното в проза, както и над стихотворението, трябва да се работи много. Трябва много пъти да се препрочита написаното. "Трябва да правиш любов с всяка една страница, да я препрочиташ, да я изсмукваш" - пише в книгата "бестселърът".
    Интересен ми е и стилът ти - употребяваш по 2, понякога по 3 прилагателни пред всяко съществително. А си спомням една мисъл: добрият писател трябва да употребява не повече от eдно прилагателно; само гениалният може да си позволи по 2-3 прилагателни.
    А Стивън Кинг пише: "Подлог и глагол – това е върхът на стила!"
    Но в никой случай не искам да те отказвам. Пиши, само един инструмент колкото повече се употребява, по-остър става - острият език. Същото се отнася и за писането, за стила! Колкото повече пишеш, толкова по-добра ще ставаш!
  • Поздравления Рали! Направила си първата крачка в дълбоката вода. Има поне две причини, поради които няма коментари под творбата ти. Едната е, възрастта ти. Предполага се по-голям опит при писането на проза, защото това си е занаят, които се учи с писане, а и с доста четене. Другата причина може би е срещата на Откровенци в Сливен по това време...основните читатели са там.
    За мен, когато чета или пиша проза е важна историята, емоцията, да е читаемо, понякога да има послание, да има добра енергия, примамващо заглавие, заковаващ край, послевкуса от всичко това!
    Успех Рали! На прав път си!
Propuestas
: ??:??