Вратата избухна в опустошителен дъжд от трески, преминавайки бясно през гърба на разсеяния страж. Чуха се крясъци и тропот на ботуши и след малко приемната стая се изпълни с останалите бандити от имението, които зяпаха ту към кървавата пихтия на пода, ту към яростния русоляв чужденец, който викаше безумно през празната рамка.
– Казах „отвори вратата“! Не, вратата не е отворена, вратата я няма! Финес! Можеше да го направиш, без да вдигаш толкова много шум! Да, вдигам шум сега, защото вече е безсмислено да сме тихи! Какво толкова ли?! Този си го бях харесал, бях го чакал два дена да е на стража, а сега тялото му е дървена мусака! Няма значение какво е мусака!
– Хей! – извика един от разбойниците. – Какво искаш?
Чарли подскочи на място, явно чак сега забелязал бандитите, в чиято къща се беше опитал да се промъкне преди само секунди.
– Този разговор не е приключил! – изскърца мошеникът през зъби, след което се изтръска, обърна се към мъжът, който му беше викнал, усмихна се обезоръжаващо и ...