8 ene 2013, 12:26

Logout 

  Prosa » Relatos
1855 0 11
10 мин за четене
В памет на Елентари.
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три години или сте чели коментарите в някой сайт, няма как да не сте го срещали – Всезнай.
Неговото име беше разпръснато из цялата мрежа и десетки потребители признаваха превъзходството му в словесните битки. Където и да влезеш, каквото и да търсиш, все попадаш на познатия аватар – бебе с огромни очила, захапало книга с твърди корици.
Всезнай беше най-активният потребител на девет форума, а коментарите му се срещаха под публикации във всеки по-известен български сайт, без значение от темата. Освен това Всезнай имаше личен блог, в който най-често цитираше знаменити моменти от собствените си постове из мрежата. Фейсбук използваше предимно да популяризира писаните от него неща – вместо истинското си и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??