17 abr 2008, 7:48

Лорейн 

  Prosa
947 0 0
6 мин за четене
 

ЛОРЕЙН

 

 

Беше лятото на 1997 г., времето, в което аз забравях за училище, родители, отговорности и други тем подобни неща. Времето, в което се отдавах на пълна почивка и безгрижие. Както всяка ваканция и този път си отидох на село при вуйчо и вуйна. Но точно това лято промени живота ми завинаги. И ето как се започна всичко... вуйна ме накара да оплевя цветята в градината до оградата (оградата беше телена, така че спокойно се виждаше всичко в двора на нашия съсед). Слънцето грееше много силно, челото ми бе обляно в пот, ръцете ми бяха вече опръхнали, а устата ми - напълно пресъхнала. След около 25-30 минути реших да си почина и да си налея чаша с вода. Когато вдигнах погледа си нагоре и погледнах в съседския двор, видях хамак, в който очевидно имаше човек (и то жена). След като тя се обърна към мен, аз замръзнах. Не можех да помръдна! Коя беше тя...? Какжо правеше тук...? Та нали съседът не е женен...? А тя, как да я опиша...? Беше с дълга кестенява коса, която се спускаше нежно по раменете и, очите и с цвят на орех, с лекота попиваха всичко, до което се докоснеха, устните и - вишнево червени, бяха толкова сочни и неустоими, а кожата и бе толкова бяла, че можеше да засрами всяко кокиче. Аз не спирах да я наблюдавам, не спирах и да си задавам едни и същи въпроси. Откъде бе дошъл този чернокос ангел? Какво правеше в двора на съседа? Тази мистериозност направо ме убиваше, но не смеех да я заговоря. Стоях си до оградата и се любувах на гледката. Очите ми следяха леките движения на хамака, напред - назад, напред - назад. Косите и игриво се разпиляваха на всички страни. И изведнъж... тя ме видя!!! Изражението на лицето и бе хладно, мрачно и доста изненадано. Ала след минута, две тя повдигна левия крайчец на устните си и моментално промени погледа си. Усмивката и приличаше на разцъфнал гербер. Веднага потънах в нейните очи, исках да се изгубя в тях и никога да не намеря път обратно. Толкова много исках да узная нещо повече за нея, да я докосна, а как ще я докосна, тя беше като скъп френски порцелан на който се любуваш, но никога не смееш да пипнеш, за да не го повредиш. Минаха се около 10 мин. и мистериозната девойка стана и се приближи до оградата. Устните и леко се разтвориха, миглите и запърхаха като криле на малко птиченце и изведнъж тя ми заговори. Попита ме дали се нуждая от нещо и ме покани. Щом изрече тия думи, коленете ми се отпуснаха, пулсът ми се нормализира и мозъкът ми започна да работи. Аз не се поколебах нито за миг. Приех поканата с най-голямо удоволствие. Тя ме заведе в градината, където имаше голяма шатра и ме остави сам, за да донесе нещо за пиене. След като най сетне се събрахме, аз зпочнах да я разпитвам. Името и беше Лорейн (накратко Лори), тук бе заради майка си, (която се оказа любовница на съседа ми), 17-годишно момиче, учещо в девическо училище. В първия момент се стъписах и не можах да повярвам, но тя беше толкова интелигентна, културна, маниерите и едва ли бяха наследсвена черта, така че в края на краищата повярвах. Аз също и се представих (все пак не говорех с какво да е момиче, а с дама). Докато и разказвах за мен и семейството ми, Лори отпиваше толкова сластно от чашата, че коленете ми пак се вкочаниха. Устнити и леко я докосваха и малки капчици от сока оставаха по тях. След известно мълчание, тя ми предложи да ме разведе из къщата. Разбира се, аз нямах нищо против. Преминахме набързо първия етаж и се качихме горе. Влязохме в нейната стая. А каква стая само!!! Чиста, подредена, с библиотека по-висока от Айфеловата кула. Имаше и много плюшени играчки, навсякъде - по столовете, по леглото, по нощното шкафче... навсякъде! Тапетите бяха в зелено на жълти лалета. Изобщо стаята и излъчваше уют и топлина. Лори отмести някои от играчките от леглото си и седна, направи място и за мен. Погледна ме така, сякаш щях да я нараня. В очите и виждах страх и огромно притеснение. Тя хвана ръката ми и я постави на бедрото си. Това беше доста неочаквано, но въпреки това аз не я махнах, а напротив, започнах да я галя... Тогава видях леко успокоение, но не само за нея, а и за мен. Продължих все по-нагоре и нагоре. Възбудата бе тотална. От онези вишнево червени устни излизаха горещи въздишки, а аз бях на върха на щастието. Познавах я едва от 30 минути...! В един момент се сетих за факта, че тя учеше в девическо училище и спрях, но тъкмо да кажа защо и Лори сложи нейната ръка на моите генитали. Чувството беше неописуемо, тя ме докосваше толкова нежно, всяка фибра по моето тяло изтръпна... Не исках да спира, за пръв път изпитвах такова удоволсвие. Сега очите и горяхяра устните и се заиграха с моите. Целувахме се, докосвахме се, възбуждахме се. Не се стигна до нищо повече, но това бе напълно достатъчно. Тя ме помоли вече да си ходя, защото майка й и съседът щели да си дойдат всеки момент. Аз обаче не исках да отделям устните си от нейните (но за съжаление трябваше). Лори стана от леглото, хвана ме за ръка и ме придружи до входната врата. Преди да си тръгна, тя прошепна на ухото ми, че би било хубаво отново да ме види и си определихме среща на следващия ден. С бавни, леки крачки се прибрах в къщи. Не пожелах да вечерям. Бях игнорирал всичко и всички. Мислите ми бяха насочени само и единствено към Лорейн. Толкова много въпроси се забиваха в главата ми, че имах чувството, че ще се пръсне. Това, което ми се случваше, бе нещо ново за мен. Нещо уникално, нещо извън човешките фантазии. Ние се сляхме по особен начин. В мен бушуваха безброй много чувства. Изпитвах силна страст, но усещах и нещо повече. Адреналинът ми бе скочил на най-високо ниво. Очаквах с нетърпение утрешния ден. Онази вечер заспах много късно, бях разкъсван от хиляди съмнения и неутолимо желание. И ето, че часът на втората ни среща настъпи. Облечен в най-новите си дрехи и с лале в ръка, аз отново посетих Лорейн. Тя пак ме заведе в нейната стая, но сега бе различно. Цял следобед си говорехме и се смяхме. Това се повтаряше всеки път, в продължение на една седмица. Прекараното време заедно беше чудесно, обменяхме идеи, съвети, информация от различни сфери и т.н. Тя ме научи да разпознавам овошките по техните цветчета, аз пък я научих да играе карти (странно защо, но тя не можеше да играе никаква игра, но това не беше от голямо значение). В моментите, прекарани с Лори, имах чувството, че сме единствени в света, че няма нищо по-важно от мен и нея. Чудех се как е възможно такова момиче да обърне внимание на мен. Както винаги, точно в 14:00 часа, заставах пред входната врата на съседа с лале в ръка, чаках моята принцеса да ме посрещне. И така - качихме се в стаята и, но тя беше безмълвна и умислена. Попитах я какво  и има, дали мога с нещо да и помогна, а Лори ме помоли да и обясня какво изпитва човек, когато е истински влюбен. Тази молба леко ме учуди, но аз реагирах бързо. Сложих ръката и на нейното сърце и и казах, че това е чувството да си влюбен. Усетих как тялото и изтръпна, тя се усмихна, прегърна ме и започна да ме целува. Тогава си спомних първия ден, в който я видях с всяка една малка подробност. Този път обаче се сляхме изцяло. Отдадохме се на най-първичните ни страсти и беше прекрасно. Мирисът на ванилия по кожата и, извивката на шията, перфектната талия, плътните устни, разрошените и коси... всичко беше идеално, с тази разлика, че в очите и нямаше само страст, а и топлина, спокойствие, доверие. Тя бе напълно моя.

© Елизабет Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??