Нонито – иначе Антония, се разболя. Тате и мама решиха да я изолират. На детската градина пратиха само братчето й Мики – иначе Михаил, а Нонито откараха при баба и дядо.
Нони много се зарадва. Обичаше да гостува там – място за игра достатъчно, кучето Кори симпатично, а без надзора на родителите… Уха, колко неща можеше да измисли…
Само да не беше течащият нос и тази кашлица… Да, и гадните духания в носа и устата с лечебния апарат, отделно хапчетата.
Което можеше да се компенсира с обясненията към баба, че може и без тия лоши действия, че шоколадчето лекува най-добре, че… Изобщо – че Нони сама знае какво да прави, макар да нямаше понятие защо.
Само да не беше тоя дядо… Станал един лош, лош… Преди позволяваше всичко, но напоследък е като страшния дракон от анимационните филмчета. Току види някоя интересна игра и – вземе, че я спре…
Например, прибра дебелото въженце, което Нони зае от Кори. Кучето хапеше единия край, дядо дърпаше другия и се забавляваха. А Нони реши да опита как въженцето лети из въздуха. И улучи една ваза. Не беше тя виновна – вазата се появи внезапно на пътя на въжето.
А дядо изведнъж стана лош. Забрани да размахва въжето в стаята. Но къде другаде да го размахва? Не е интересно само да свисти из въздуха, без да улучи нещо…
Дядо я взе на коляно и й разказа приказка. Интересна приказка – за зайче и червено яйце, но… Друго си е да си играеш свободно, нали? Без станалият лош дядо да се кара…
Ама как се разсърди той, когато Нони поиска да се изкъпе във ваната. Пусна й бойлера, баба заведе Нони в банята и се обиди, когато Нони каза, че вече не иска. Ами не иска – какво толкова? Преди малко искаше, сега – не… Нормално…
Дядо каза, че ако бил в банята, щял да топне Нони с дрехите във ваната. Само задето тя му обясни причината – сега не иска! По-ясно – как?
Иска, после не иска – остави това, дай да видим какво друго ще измисли момиченцето…
А сетне тя отиде да правят сладкиша на дядо. Бял, голям, вкусен сладкиш. Дядо й обеща, че двамата ще го правят.
Обаче – отказа?! Тя заподскача, запита „Защо?“, а лошият дядо рече само: „Затова!“… И не направи… Никаква причина, ама никаква… Капризен и неуправляем дядо, както за нея понякога казва тати…
Нони чу как говори на баба, че я разглезвали, че всички се съгласяват с нея, че трябва ред – и, щом всички искли да са добрите, той ще е лошият. Нужно било – за дис-ци-пли-на-та… Едва запомни тая дълга и лоша дума…
А баба е добричка. Нони си играе, баба нещо й казва да разчисти натрупаното, после повтаря, накрая сама прибира разхвърляното.
Дядо става лош. Защото той вика Нони, но тя не го чува. Как да го чуе – заета е. Реже от книжката, лепи стикери, търси пътя на заека по картинката… И да слуша какво някой й говори? Заета е. С по-важни дела…
А дядо все се интересува от неважните. Звъни на тати и го пита какво правят децата. Нони чува- тати му обяснява, че си играят. Ама дядо не мирясва – пита „На какво?“. И тати му обяснява точно и ясно – не знае, пък и не го интересува, важното е да бъде тихо, та да си почине… А дядо пак досажда – ама да следял на какво си ограят, да им помага, да ги поучава…
Какво да ги учи? Нони всичко знае, повече не й трябва…
Пък дядо напира – почва да разказва приказка. Нони отначало си мисли, че ще е хубава – за принцеси със златни рокли, за страшни чудовища, за… За каквото и да е – но да е за отмора…
А дядо разказва как някакъв арабин тръгнал да пресича пустинята и дал на магаренцето си да изпие цяла кофа вода. То я изпило, арабинът сипал втора. Пак я изпило, арабинът сипал трета. Магаренцето изпило водата до половината и спряло. Тогава арабинът погледнал нагоре и казал: „Аллах, виждаш, че му предложих вода. Ако умре от жажда – не съм виновен…“
Никакъв смисъл няма, ама никакъв. Скучно!
Баба се опитва да спре дядо. Тя знае как се възпитават децата – казва й простичко и разбрано: ако слуша, ще й купи книжка, шоколадче или нова шапка. Е, Нони не слуша точно, както иска дядо, но баба купува. Защото е добричка, Нони много я обича…
А дядо все приказки разказва. Такива – скучни. Как някаква жена отишла при мъдреца и се заинтересувала как да възпитава детето си. Мъдрецът попитал на каква възраст е то, а жената казала, че се родило преди седем дена. Тогава мъдрецът отсякъл: „Закъсняла си със седем дена…“
Какво му е интересното, а?
А дядо само казва, че е лош – и той дава тайно сладкишчета на децата. Макар тати да иска само краставици и домати да ядат… Тати е най-умен и всичко знае. Затова обяснява на дядо, че знае как се възпитават деца. А дядо не разбира. Той е бил учител, вика баба. Какъв учител е бил – я колко е стар. И все го спират разни хора, дето дядо казва, че ги бил учил. ЕУченици? Тия дядовци и баби? Не, дядо не разбира нищо от училище. А тати е всичко знаещ и всичко можещ. Защо не обясни да дядо как се възпитават децата, а?
Ей, тоя дядо… Лош дядо – иска да е лош…
Заповядайте в блога - коментари, които ще изстрелят някои пропагандисти за пръв път в Космоса - https://otkrovenia.com/bg/work/new?category=2
© Георги Коновски Todos los derechos reservados