ЛОвецът на легенди
Глава едно
Завръщането на самодивите


Беше тиха зимна нощ в малкото Българско Селце кушарево, ветровете бучаха заплашително, а дъждът барабанише по покривите на къщите.
В малката селска кръчма се беше събрало сякъш цялото село които празнуваха успешно продадената реколта от тютюн.
- Мишо сипи още вино – чу се дрезгавия, но весел глас на един старец, той едвма ходейки се доблежи до бара и подаде чашата. Бармана, висок млад мъж го погледна с неодубрение и заговори:
- време е да си тръгваш дядо Гошо, стига ти толкова. - тези думи не се харесаха хич на дядо Гошо и тъкмо се развика когато вратата на заведението се отвори с огромна сила и влезе вътре един уплашен мъж, той имаше красиво лице с меки черти, сините му очи красяха иначе загорялото му и грапаво лице.
- Те са тук – каза с непрекрит ужас в гласа и се заоглежда, сякъш очакваше всички да изпаднът в паника от тези негови думи, но освен, че всички притихнаха нищо друго не стана.
- кои бре кирков? – попита раздразнен бармана докато бършеше една чаша.
- как кои, тези които са приютили дедите ни, повелителите на горите...самодивите! – каза с още по голям ужас в гласът мъжът, а по лицето му се бе изписал такъв ужас сякъш бе видял самия дявол.
Бармана го погледна с насмешка и заговори с нотка на отвръщение към този човек, което си бе нормално Мишо беше реалист стъпил здраво на земята, него го интересуваха само парите и бизнеса, но също винаги бе готов и да помогне на изпадналите в беда и на онези които нямат пари. Имаше много хора в селцето които са оцелели благодарение на неговите помощи.
- пак ли започваш Кирков, пак ли ще ни разказваш тази стара легенда, за образа изобразен на оная скала? – Кирков се втренчи невярвайки в очите на Мишо, той неможеше да повярва, че никой не взима думите му на сериозно. Той се огледа,а погледите които срещна бяха или насмешливи или съжелителни. Всички го смятаха за луд но той за пореден път започна да разказва историята.:
- Преди много години, когато прогонените от турци българи са престигнали на тези непрестъпни земи те открили вече съществуващо село, село на хора които били красиви като богове и от тях се излъчвала огроман мощ. Те ходили голи, и нищо не им влияело.
Тогава предците ни ги помолели да ни подслонят, понеже са били прогонени,а самодивите са нямали нищо против. Предците ни и самодивите са побратемили, имало е даже и смесени бракове, селцето се оголемило и всички живеели в хармония докато едно момче не се влюбил в най-красивата сред самодивите, двамата сякавчер се срещали и заедно са прекарвали ноща до първи зори, но когато първите петли запявали, те трябвало да се разделят понеже родителите на момичето нежелаели кръвосмешения, искали тя да се ожени за самодив момък.
Ала хитрата и майка, една вечер е проследиладъщеря си и когато ги видяла, се ужасила. Тя веднага прокълнала, всички хора да страдат, пратила им хиляди болести които бавно но успешно убивалвсички хора. Скоро от една болест умрял и момъка, тогава момичето заплакало своят нежен плач, чистите и невинни сълзи се превърнали в кристали които лекували тези болести, а тя самата изчезнала безследно. Тогава майката обедена, че хората са пречина за това се превърнала в кристална фигурна върху една скала и се заклела, че на всеки хиляда години тя ще се съживява за да отмъсти за детето си. – завърши историята която за него бе чиста истина, но никой все още не му вярваше.
Кирков усети топла вълбна да залива главата му и той излезе от заведението все още разтреперен от страх.
Веднага след излизането му, настроението не бе веслео, а по скоро тъжно, понеже всички вярваха, че Кирков е загубил умът си. Това всепак бе една легенда,. Вярно, че съществуваше такава скала на която имаше кристална фигура на жена, но това бе дело на природата.
- този самотен живот много му е искривило съзнанието на бедното момче. – заговори един дядо загледан с тъга в вратата, той почеса дългия си мустак и въздъхна..
- да, откакто жена му с двете им деца изчезнаха безследно, нещо в неог се е пречупило и започнаха да му се превиждат самодуви и други подобни. – проговори бармана докато сипваше ракия на някакъв голобрад старец.
- ако питате мене да изивкаме лекарите от лудницата да гооткарат докатпо не е напраивл нещо лошо. – каза с равен тон друг селянин, но това негово заключение предизвика голямо недоволство, все пак никой неможеше да забрави баща му. Който бе лекар, той успя да спаси много хора, а след като стана кмет да направи това селце приятно място за живеене. Може би именно заради него те се бояха да пратят сина му в санаториум. За тях това бе равносилно да плюят паметта на баща му.
- но той не е баща му! – обади се недоволен за развоя на нещата дядо Илия, ала всички бързо го обориха и се наложи той да се съгласи с останалите и да седне мълчаливо.
Минаха няколко часа, бурята навън започна да намаля, а в кръчмата се разнесе странен и тежък пушек, той ужаси всички и цялата кръчма излязаха навън, там до гората една къща бе в пламъци, а пред нея загледан с тъга бе Кирков.
- глупак защо си подпали къщата?? – развика се Мишо бармана като яростно стискаше раменете на Кирков, но той сякъш нме бе на себе си. Опгледът му бе празен и изпънен с страх сякъш в момента смао тялото на Кирков бе тук а душата бе излязла.
Бармана го пусна, а човека падна на земята, той погледна с тъга мъжът и се обърна към съселяните които седяха предпазливо зад бармана, сякъш кирков всеки момент щеше да скочи и да ги избие всичките.
- мисля, че нямаме избор, трябва да го пратим в клиника. – тези думи сякъш искараха Кирков от транса и той с ужас в гласът порговори:
- н-недейте....а-аз ви говоря чесно.....те са тук....моля ви..самоне в лудница... – запелтечи още по уплашен Кирков, но всички бяха вече решили, остана смао да се върнат в заведението и да звънат един телефон, но тогава старият поп се обади зад тях.
- недейте гопращайте това е грях срещу дорбото име на фамилията им, нека да остане в селото под мое попечителство, ще живее в мойта къща и ще помага в църкавта. – той им се усмихна а всички се разшушукаха, много бяха на мнение, че лудницата ще му помогни, но щом ставаше дума за доброто име на фамилияатяа му веднага се разобедиха.
Но еиднпонещо малко или много тормозеше всички, дали Кирков наистина бе луд, защото малкоили много всеки вярваше в старата легенда и в фигурата на жена на скалата.
Дните минаваха в невиждани бури и студове, псоред зима много хора останаха без покрив над главата си,з аради силните ветрове които бяха съборили къщите им, а сега те спяха в кръчмата на Мишо бармана. Настанаха много наводнения, и много животни бяха се удавели.
- сигурно бог ни е проклел за нещо – обади се най старият жител на селцето дядо Марко, загледан в дървеният таван, който прокапваше на някои места.
- не просто над Балканите имало някакъв много силен антициклон. – обади се на свой ред ддо Гошо, макар, че никой в селото сигурно не бе янсо каков означава тази дума.
Изведнъж се разнесе пак тази миризма на горящо дърво, всички се спогледаха ужасени и хукнаха навън, забравлеи за дъждът и силният вятър. Там на няколко пряки от тях гореше бай Минчовата къща, а над нея се виеше странен зелен пушек..
- Кирков – отсече бармана и погледна към малката спяшта църква на върхът на един баир до гробището.
- това е вече прекалено трябва си плати за това! – извика някакъв глас и всички селяни го подкрепиха. Те тръгнаха с бързакрачка към малката къщичка до църквата.
- дядо Йоане, събуди се дядо Йоане!! – крещеше Бармана, изведнъж през прозореца засвятка светлина, а вратата се отвори, пред тях бе застанал нисък и дебел старец с огормно коремче и красиво лице, неговите кафеви очи още спяха, отй огледа всички и промърмори:
- какво има? – Мишо огледа хората които бяха дошли снего и проговори:
- Кирков подпали къщата на Бай Минчо! – каза ядосано, а това сякъш подействакато студен душ на попа той се обърна рязко къъм съседното до неговото легло, където сега спеше Кирков, който изглеждаше много по красив и нормален.
- невъзможно ние си легнахме преди час, а той цял ден бе с мен, подготвяхме цветята за сеене. – това сякъш стресна бармана, а селяните зад него си зашушукаха нервно.
- къъде е бай Минчо? – попита попа като оглеждаше всеки човек поотделно.
- в софия на гости при дъщеря си. – отгооври Бармана.
- да не би да е станало късо съединения? – преположи един от селяните, но това бе отречено понеже Бай Минчо бе отлкова стиснат, че със сигурност бе изклучил тока от таблото.
- акоискате да разберете исртината отидете на стенещата полянка и погледнете към гигурата на жената, тя се съживи! – отговори някак студено и бездушно глас зад попа, там полу легнал бе Кирков, който гледаше с празнепоглед като на мъртвец.
- всички селяни млъкнаха и гледаха напрегнато Кирков, чу се нервен смях от групата селяни които седяха зад бармана.
- не ми вярвайте отидете утре на полянката, сами ще се обидите.
Така и стана на слдващата сутрин, цялото село се стегна за път и тръгнаха към стенещата полянка, тя бе огромна полянка непосредствено под върха, според легендата там майката е изплакала послендите сълзи преид да се закълнеи да се превърне в кистална фигура.
Те престигнаха там около обяд и за тяхно голямо очудване, там времето бе топло слънчево, сякъш сенамираха в съвсем друга страна, те се разположеха да починат, преди да се изкачат по камените стълби до кристалната фигура. Ала през това време никои не продума, всички нервно гледаха и се питаха дали пък Кирков не казваше истината. След малко станаха всички и тръгнаха да се изкачват по големите каменни стълби, и не след дълго в тълпата се чу писък, а всички се обърнаха към жената която с трепереща ръка посочваше над главите им.
- неможе да бъде – успя да изстене Бармана и си свлаи шапката, там горе над тях където преди се намираше кристалната фигура на жена, сега зееше огромна дупка а под нея сякъш с камък издалбано пишеше: „ Вие които онехте най скъпотио ще си платите за пореден път”.