Духнах двете догарящи свещи.

                   Джейн се беше настанила в спалнята на каютата, увита като египетска мумия в чаршафа.

Последвах я. Ръката ми остана извън завивката. Почувствах плахото докосване на дланта й, обхвана моята, преплетохме пръсти. Лежахме така безмълвни и немърдащи.

Шумът на почистващата техника по кея ни разбуди. Не бързахме да скачаме като друга сутрин, все още пръстите ни бяха преплетени.

- Пит, ще ставаме ли - вяло попита тя - Предстои последният етап от пътешествието ни

- Да Джейн, време е - отговорих просто ей така

Облякохме без желание оранжево-червените неопрени, маратонки, шапки.

Изчаках я да мине пред мен по стълбата, няма шеги, няма закачки.

Прозвучаха  безжизнени команди, подобни отговори.Яхтата потегли, мина покрай фаровата сигнаизация.След малко платното изпълзя нагоре по мачтата.

Само монотонния ''глас''нарушаваше тягостната тишина.

- Джейн, да направя закуска филийки с масло и конфитюр, кафе и портокалов сок...

- Да , би било добре - и кимна с глава без да ме погледне.

Какво й стана, разсъждавах мажейки филийките, с какво я обидих. Е, все пак Испания е близо, има автобуси до Валенсия, до Мадрид, после самолет до където има билет,... нали поне така съм слушал от българи работещи в Испания..

А сега, щом снощи имаше прощална вечеря, сега прощална закуска, кафе в порцеланова чаша с чинийка.

Подредих табличките и съм в командната. Джейн ме посрещна с невиждащ поглед. Как врътнах табликата, че част от кафето се изля в чинийката, изложих се. Смених веднага табличките и се засмях на щурата си помисъл

- Какво има , защо се смееш - сериозно попита тя

-  Ще ти кажа. На една българска снаха дошла майка й на гости и тя направила кафе, но в бързината разляла кафе и в чинийката. Как да даде разлятото кафе на свекървата, и подала това кафе на майка си.Свекървата видяла това и си помислила, ето обича  по-вече майка си, чак сложила кафе и в чинийката.

Тя се поусмихна едва-едва.

- А когато  на някого му е едно такова никакво, какво казвате, какво правите.

- Какво, целуваме го докато му мине....

- Така ли, я да видя

И започнахме.

Скоро остана само часовника на ръката й.Отново стенехме, галехме голите си тела, обзети от някакъв повик на телата си. Отново бяхме в безтегловност, отново се чувствахме обичани и обичащи..

Тялото й потреперваше отгоре ми. Сълзички се отронваха и псдаха по лицето ми. Тя хлипаше.

- Пит, Пит, мили мой Пит,  добричкият ми той. Трудно ще ми е без теб,... не си отивай.

И целувки и сълзи обсипваха лицето ми..

                 С  бавен ход '' Виктория'' навлезе в кейовото си място. Въжените балони опряха в стената, пъргаво скочих и надянах примките на въжетата на швартовите кнехти, Джейн ги придърпа. Моторът заглехна. Като призрачни оранжеви сенки проверявахме какво има на борда, здраво ли е закрепено, въжета, платна. Спуснахме испанския флаг по мачтата, вятърът развяваше гибралтарския.

- Пит, да се преоблечем и отиваме  в къщи - изкомандва тя - Ще вземем сега само лаптопите си, телефони и фотоапарати, бордовият дневник и записките ми, а утре ще  чистим. Чакай да съобщя, че сме притигнали.

Набра някакъв номер, зае отново поза като Наполеон пред сражение

- Ало, брат'чед, мама,...ох, извинете, мис Мери, Джейн ви безпокои. пристигнахме благополучно в Гибралтар и сега тръгваме към къщи. Да, да мис Мери, всичко беше ОК,... разбира се ще дойдем до две седмици,... нее, със самолета

Погледнах я., беше леко прехапала устни и притворила срамежливо очи.

Нарамихме чантите с лаптопи, фотоапарати, документация.

- Ето това е моята, мдаа, нашата къща. Заповядай.

Масивна желязна ограда, обрасла със зеленина, същия стил желязна врата с арка. Тя отвори пътната врата, наколко метра каменна пътека водеше към входа на къщата, две колони подкрепяха балкон. Пред тях на нещо като пилони се ветрееха знамената на Англия и това на  Гибралтар, дали в наша чест.

Най-после истинска парна баня. Струйките от душа приятно гъделикаха освбодените ни тела от неопреновите костюми.. Истинска наслада..

Тялото ми потръпваше под белия халат. Срещу  ми Джейн с две чаши  червено вино, и тя в бял халат.

- Пит, дарлинг да пием за успеха ни. Ти си великолепен, бих искала...- и не довърши  думите си. Устните й продължиха да тръпнат върху моите.

                Кой ден ли сме днес, колко ли е часът,  бяха първите ми мисли след бурната ни нощ на брега. Джейн ме бе обгърнала с ръце и крака сякаш да не избягам.

В просъница опипа дали съм на мястото си, измуши се от леглото и застана пред мен държейки нещо в ръката си.

-  Пит .купих го от ония магазинчета под Акропола, не е злато, дървено е.... Пит, ще се омъжиш ли за мен

Скочих от леглото както бях без дрехи. Бяхме на по-малко от метър един от друг, гледах прекрасното й голо тяло в някакъв  еротичен захлас.

- Пит, голи сме и не мога да падна на колене пред теб, но искаш ли да станеш мой мъж. Харесвам те, благодарение на теб преосмислих някои неща. Не мога без теб, трвябва да се приемем с всичките си недостатъци. Един мъдрец бе казал, ако не можеш да танцуваш в дъжда с мен, никога няма да бъдеш с мен и в бурята, а ако не си с мен в бурята, нямам нужда от теб и когато грее слънце.

Слънчев лъч се прокрадваше в междукрачието й, голите й гърди се повдигаха учестено от вълнение.

- Да Джейн, ще се оженя за теб, ти ме изпревари, ето моят пръстен

Бях забелязал бял конец по чаршафите, откъснах го, намотах го на пръста й и го завързах на фльонга. По-късно ювелир направи по същият модел пръстен от бяло злато и полускъпоценно камъче в средата.

След щастливата случка отново тънехме няколко дни в любовен екстаз, не ни трябваше ни вода, ни храна, ние си бяхме достатъчни.

                  Слънчевите лъчи си проправяха път през клоните и листата на евкалипта прездпрозореца. Ухаеше на евкалипт, жасмин и слънце,... и много страст и любов.

- Пит, не сме отпразнували истински щастливото си плаване. Искаш ли да идем на ресторант, да потанцуваме, или...

- Нее, искам ''или'' - през смях отговорих - Можем да си направим празненството в къщи, нали се доказахме като кулинари, да купим продукти, напитки от тук или да предкочим до Испания, имаш дискове за танцуване, музикална уредба, а може да се опитаме и да пеем

- Добра идея, ще ни се отрази добре всичко това - засмя се тя

Пред  къщата ме чакаше червен Мини Купър с две врати, лъщи от всякъде

- О, и тук ли с десен волан - забелязах шеговито

- Мдаа, отново обратно на европейците - смееше се и тя - И защо ми е тук огромна кола, с тази се провирам навсякъде, бърза, маневренна, важното е, че ми върши работа. Влизай,  не се колебай, ще ти покажа как се шофира МиниКупър, е малко съм по-бавна в Испания, пък и колата е с английска регистрация и трябва да внимавам там.

Потеглихме.. Джейн обясняваше какви са по-внушителните сгради, после през жилищните квартали.

Появи се жълт светещ светофар, тя намали скоростта инчинно нстря пред спусната бариера, в дясно от  която светеше червения светофар. На нещо като тротоарна площаска  търпеливо чакаха дузина пешеходци..

Стоп, бариера насред полето,... мдаа, хитрите заобикалят, или прескачат , или се промушват отдолу, а баламите чакат да се вдигне бариерата..

Минаха 10-15 минути, погледнах в огледалото отзад колона от спряли автомобили.

- Какво чакаме Джейн - попитах

- Самолет - разнодушно отговори тя

Погледнах я  въпросително, и преди да кажа '' шегуваш се, нали'', току пред нас отлепвайки се от пистата премина '' БОИНГ''

Червеният светофар угасна, бариерата се вдигна и потеглихме бавничко. Погледнах колите пред нас и зад нас тръгнаха кротко, без  присвяткания или клаксони, всеки по своя път.Браво, културни хора. Усмихнах се жлъчно.

- Какво има пак, защо се усмихваш така

- У нас нямаме такава писта, но имаме ЖП прелез, влаковите релси пресичат пътищата. Същото както е и тук, сигнализирано със звуков и светлинен сигнал, а на охраняемите прелези автоматично се спускат бариери когато ще идва влак. Обаче има две възможности, да изчакаш влака да премине, или да се прпмушеш с колата между бариерите. Понякога успяваш, но понякога влакът е по-бръз и те удря и остават само смачкани тенекии и '' сензационни'' новини по медиите. Защо го правим ли, все нямаме време и бързаме, нали времето е пари, казвате вие англичаните, или да се докажем пред познати колко сме безстрашни.

- А не е ли по-точно безразсъдни - вметна тя.

Завихме по виадукта и се насочихме към граничния пункт.

- Е, как така самолетна писта да прекосява шосе или обратното - бях още под впечатление от видяното

- Ами няма достатъчно разстояние за излитане или кацане. Краищата на пистата са отвоювани от водата. Всеки ден е така по три пъти, един самолет каца, другият веднага излита. Чака се по 30-35 минути пред бариерата ако знаеш разписанието им. Виж на границата се чака до 50-60 минути, доста хира работят в Испания и пътуват ежедневно, а не са малко и испанците работещи тук. Да добавим и туристите посещаващи Гибралтар с частни автомобили, нали все пак Скалата  и маймунките   са  атракция.

               Джейн въртеше смело МиниКупъра из уличките до този супер, или онзи магазин, накупихме още маслини, зехтин, бира Амстел,  испанско вино,месо, плодове и зеленчуци

- Дарлинг, нали и от Алмерия накупихме доста неща, а каза че ще ходим и в Англия

- Ооо, какъвто апетит имам ще се наложи още веднъж да идваме - смееше се тя

                Седяхме един до друг пред отрупаната маса в къщи на терасата. Лек ветрец галеше лицата ни. Ароматът на запалените свещи се смесваше с този на евкалипт, жасмин и разцъфнал лимон при лекия повей на ветреца.

От виното и желанието ни за близост, очите ни блестяха.

Придърпах я нежно в скута си.

- Джейн, Джейн, милата ми мореплавателка -шепнех в ухото й

Наистина е прекрасно да лежиш до млада госпожица, при това хубава и решителна.

Галех  бедрата й в захлас.

- Джейн, искам да те попитам, теб страх ли те е от нещо, имам чувството, че си безстрашна, неустоима

Тя се притисна в мен

- Питър, Питър - шепнеше тихичко - Страх ме е разбира се, нали и аз съм жив човек. Кой е безстрашен, само този който не е предвидил всички обстоятелства, прави се на герой, загива от собственото си безстрашие, само и само за да стане мимолетен герой за седмица или две.

Топлите й устни докосваха лицето, шията ми

- Знаеш ли - продължи отново шепнейки - Беше ме страх когато минавахме през Коринтския канал. За миг си помислих, ако хиляди тона земна маса се срути върху нас,... окуражаваше ме друга мисъл, защо пък точно на нас, та ние даже не сме се любили с това момче.

Прекъсна за миг, пое си дълбоко въздух

-  Достраша ме, след като ти предложих да пътуваме заедно и ти се съгласи.Имах ли право да излагам и теб на някаква непредвидима опастност.

Беше ме страх и когато попаднахме в корабния трафик на път за Кипър и цяла нощ бодърствувахме, но увереността ти ми даваше сила.. 

Страх ме беше и при срещата ни с белите акули. Вярно яхтата може и да е нова, здрава, но ако срещу хишния глад на акулите не устои, или ни нападнат в гръб..

Страх ме беше и когато попаднахме е циклона, може и  да беше в крайните точки на периферията му, но тогава си попислих, колко дребен и слаб е човек срещу могъществото на природата. Страх ме беше за нас двамата, но ти беше зад мен и по нищо не издаваше страха си, напротив, беше спокоен и уверен в мен, а това ми беше дистатъчно.

Благодаря ти Пит, че в тези моменти ти беше до мен

                  Погледнах я, очите й бяха предателски навлажнени, сякаш  сълзичка се отрони от тях.

                  Притиснати така един до друг  сме задрямали.

следва....