Духнах двете догарящи свещи.
Джейн се беше настанила в спалнята на каютата, увита като египетска мумия в чаршафа.
Последвах я. Ръката ми остана извън завивката. Почувствах плахото докосване на дланта й, обхвана моята, преплетохме пръсти. Лежахме така безмълвни и немърдащи.
Шумът на почистващата техника по кея ни разбуди. Не бързахме да скачаме като друга сутрин, все още пръстите ни бяха преплетени.
- Пит, ще ставаме ли - вяло попита тя - Предстои последният етап от пътешествието ни
- Да Джейн, време е - отговорих просто ей така
Облякохме без желание оранжево-червените неопрени, маратонки, шапки.
Изчаках я да мине пред мен по стълбата, няма шеги, няма закачки.
Прозвучаха безжизнени команди, подобни отговори.Яхтата потегли, мина покрай фаровата сигнаизация.След малко платното изпълзя нагоре по мачтата.
Само монотонния ''глас''нарушаваше тягостната тишина.
- Джейн, да направя закуска филийки с масло и конфитюр, кафе и портокалов сок...
- Да , би било добре - и кимна с глава без да ме погл ...