А дните и годините летяха неусетно.
Мерилен, дъщеричката ни, вместо да си играе с кукли, с часове седеше пред оргромния домашен аквариум съзерцавайки рибките вътре.
С Уйлям-младши бяха редовни на заниманията и уроците по плуване в басейн. Съжалявах ги понякога като излизаха от водата с посинели устнички, треперяйки от хладината в залата. Но бяха особенно доволни и щастливи когато с Джейн ги посрещахме, увивахме в топлите халати или присъствахме на импровизираните детски състезания и ги насърчавахме с викове и ръкопляскания.
В почивните дни четеримата бяхме на яхтата в Брайтн и плавахме само по английското крайбрежие, от малки да свикват с обстановката, реда и по-тясното пространство а плавателния съд, е не е рибарска лодка, но все пак трябва да се спазват правила за безопастност, някакъв хранителен режим. Може би до голяма степен обикновенните хора се страхуват именно от това.
- Пит, как мислиш, тази година имам конференция е Бристъл, ще можем ли да отидем с децата и яхтата и обратно. А след месец -два отново на вода до Гибралтар, а ще се върнем със самолет - шепнеше нежно в ухото ми Джейн и шареше с ръка по тялото ми под завивките.
- Ах тии, с ръчички ме подкупваш нали - смеех се - Мога ли да мисля така трезво , да оставим мисленето за след час-два, а сега нямаме ли друга важна работа.
Само това сме чакали и двамата...
Лежахме уморени един върху друг , все още дишахме учестено, сърцата ни лудо туптяха, отново се галехме в захлас.
Примерно седяхме пред чашите чай с длани една в друга. Мерилен любопитно гледаше рибките в аквариума, дали искаше да е русалка. Уйлям рисуваше в блокчето измислените си извънземни герои.
- Джейн, ти спомена нещо . Да идем , необходими са за децата нова екипировка, въжета, сигнални устройства. Даа, до Бристъл ще е един вид репетиция за другото пътуване, сега с две щъкащи из яхтата деца иска двойно по-голямо внимание от наша страна, все пак деца са.
Тя ме погледна с весели очи, поклати одобрително глава.
- На работа тогава дарлинг, маршрут, разрешителни, екипировка, това е твоя задача а и ти имаш опит.
Джейн погали ръката ми, щипна бузката ми. Това бе достатъчен жест за съгласие и за двама ни.
Вече трети ден сме на борда на '' Виктория ''. Не изпускахме децата от очи, винаги бях около тях, вътре в яхтата или по палубата. Бяхме като извънземни от рисунките на Уйлям, неопреново оранжево-червени костюми, колани на кръста, шапки.Децата бяха и с коркови спасителни жилетки и с прикачени на тях сигнални устройства, вървяха бавно и спокойно по палубата, гледаха да са по- далечко от леерите.
Какво изпитваха тези дечица, дали им е приятно и комфортно в тези облекла, но веселите им гласчета и усмивките по лицата, сякаш опровергаваха тези ми мисли.
Приятно е да си в открито море, пардон в океан, подухва ветрец, слънцето отново проблясва върху гребена на вълничките и където и да погледнеш вода, и безоблачно синьо небе. Автопилотът вледва зададени курс.
Тишина и спокойствие, и вода.
- Мамо, тате, Уйляям,...виждам да скачат огроми риби - весело се провикна Мериленд - Вижте, ей там са, скачат...
И сочеше с ръчичка в далечината. Джейн изкочи от командната с биникъл в ръка и затърси по посока на детската ръка
Замръзна така.
- Невъзможно - крещеше вече тя - Китове по тези географски ширини,... два големи и един малък екземпляр. Пит , вземи другия буникъл. Деца, китове... Мерилен, ти си откривателка...Уйлям, не не виждам, къде си.
А малкия вече драпаше за моя бинокъл, Мерилен весело се въртеше в кръг и им махаше с ръчичка. Китовете сякаш забелязаха интереса към тях, гмуркаха се, пляскаха с опашка, струйки вода, като фонтан,
изкачаха над тях. Джейн вече бе засякла местонахождението им, с телескопичния фотоапарат снимаше кадри и клип
Сензационната новина веднага бе докладвана е Нешънал Джиографик и описана в бордовия дневник. Близо час продължи китовата морска презентация. След това завиха наляво, може би по миграционния си маршрут.
А ния завихме надясно към Бристълския залив.
Вечерта по всички новинарски емисии даваха Мерилен, пет годишната откривателка. Застанала на яхтата в неопреновия си костюм, спасителна коркова жилетка, да говори немигаща с очи, сякаш е застанала пред домашния аквариум. После Уйлям с бинокъл на очи, посочва нещо, сваля бинокъла, гледа из океана.
Прегърнати с Джейн, с гордост гледахме емисията по телевизията за децата ни.
Бяхме предоставили копия от записите на камерите по яхтата, как малката сочи с ръка към океана, закачена за обезопасителното въже, после снимки и клипче с гмуркащите се китове.
След два дни Джейн изнесе доклад пред членовете на Кралското географско дружество, но акцента падна върху появата на китовете по тези географски ширини и децата.
Обратното ни пътуване мина в непрекъснато взиране с бинокли из океана за откриване на други китове.
И като всяка сензация, би следвало да отстъпи място на нова. А у нас останаха спомените от едно прекрасно изживяване, снимки, клипове от срещата с огромните морски животни.
Пътуването до Гибралтар мина спокойно, при същия ред и дисциплина от децата, а от наша страна нащрек, къде са, какво правят, дали са гладни или жадни. В Билбао почивахме три дни по плажа, по два дни на плажовете в Портогалия
В един ранен следобед акостирахме на нашето кейово място в Гибралтар.
Изненадата и радостта на децата бяха неописуеми, когато на кея ни посрещнаха лейди баба Роуз и дядо сър Съливан.
Приятно е сред близките. Приятна е и близосттта на Испания и Портогалия,... а и ей къде са Мароко, Тунис, Алжир.
Изпратихме ги след месец със самолета .
Джейн имаше да оправя някакви документи, да плати такси за разрешителни и преглед на оръжията .
следва......
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
Прохладна вечер.