А дните и годините летяха неусетно.

Мерилен, дъщеричката ни, вместо да си играе с кукли, с часове седеше пред оргромния домашен аквариум съзерцавайки рибките вътре.

С Уйлям-младши бяха редовни на заниманията и уроците по плуване в басейн. Съжалявах ги понякога като излизаха от водата с посинели устнички, треперяйки от хладината в залата. Но бяха особенно доволни и щастливи когато с Джейн ги посрещахме, увивахме в топлите халати или присъствахме на импровизираните детски състезания и ги насърчавахме с викове и ръкопляскания.

В почивните дни четеримата бяхме на яхтата в Брайтн и плавахме само по английското крайбрежие, от малки да свикват с обстановката, реда и по-тясното пространство а плавателния съд, е не е рибарска лодка, но все пак трябва  да се спазват правила за безопастност, някакъв хранителен режим. Може би до голяма степен  обикновенните хора  се страхуват именно от това.

- Пит, как мислиш, тази година имам конференция е Бристъл, ще можем ли да отидем с децата и яхтата и обратно. А  след месец -два  отново на вода до Гибралтар, а ще се върнем със самолет - шепнеше нежно в ухото ми Джейн и шареше с ръка по тялото  ми под завивките.

- Ах тии, с ръчички ме подкупваш нали - смеех се - Мога ли да мисля така  трезво , да оставим мисленето за след час-два, а сега нямаме ли друга важна работа.

Само това сме чакали и двамата...

Лежахме  уморени един върху  друг , все още дишахме учестено, сърцата ни лудо туптяха, отново се галехме в захлас.

                Примерно седяхме пред чашите  чай с длани една в друга. Мерилен любопитно гледаше рибките в аквариума, дали искаше да е русалка. Уйлям рисуваше в блокчето  измислените си  извънземни герои.

- Джейн, ти спомена нещо . Да идем , необходими са за децата нова екипировка, въжета, сигнални устройства. Даа, до Бристъл ще е един вид репетиция за другото пътуване, сега с две щъкащи из яхтата деца иска двойно по-голямо внимание от наша страна, все пак деца са.

Тя ме погледна с весели очи, поклати одобрително глава.

- На работа тогава дарлинг, маршрут, разрешителни, екипировка, това е твоя задача а и ти имаш опит.

Джейн погали ръката ми, щипна бузката ми. Това бе достатъчен жест за съгласие и за двама ни.

                Вече  трети ден сме на борда на '' Виктория ''. Не изпускахме децата от очи, винаги бях около тях, вътре в яхтата или по палубата. Бяхме като извънземни от рисунките на Уйлям, неопреново оранжево-червени костюми, колани на кръста, шапки.Децата бяха и с коркови спасителни жилетки  и с прикачени на тях сигнални устройства, вървяха бавно и спокойно по палубата, гледаха да са по- далечко от леерите. 

Какво изпитваха тези дечица, дали им е приятно и комфортно в тези облекла, но веселите им гласчета и усмивките по лицата, сякаш опровергаваха тези ми мисли.

Приятно е  да си в открито море, пардон в океан, подухва ветрец, слънцето отново проблясва върху гребена на вълничките и където и да погледнеш вода, и безоблачно синьо небе. Автопилотът вледва зададени курс.

Тишина и спокойствие, и вода.

- Мамо, тате, Уйляям,...виждам да скачат огроми риби - весело се провикна Мериленд - Вижте, ей там са, скачат...

И сочеше с ръчичка в далечината. Джейн изкочи от командната с биникъл в ръка и затърси по посока на детската ръка

Замръзна така.

- Невъзможно - крещеше вече тя - Китове по тези географски ширини,... два големи и един малък екземпляр. Пит , вземи другия буникъл. Деца, китове... Мерилен, ти си откривателка...Уйлям, не не виждам, къде си.

А малкия вече драпаше за моя бинокъл, Мерилен весело се въртеше в кръг и им махаше с ръчичка. Китовете сякаш забелязаха  интереса към тях, гмуркаха се, пляскаха с опашка, струйки вода, като фонтан, 

изкачаха над тях. Джейн вече бе засякла местонахождението им, с телескопичния фотоапарат снимаше кадри и клип

 Сензационната новина веднага бе докладвана е Нешънал Джиографик и описана в бордовия дневник. Близо час продължи китовата морска презентация. След това завиха наляво, може би по миграционния си маршрут.

А ния завихме надясно към Бристълския залив.

Вечерта по всички новинарски емисии даваха Мерилен, пет годишната откривателка. Застанала на яхтата в неопреновия си костюм, спасителна коркова жилетка, да говори немигаща с очи, сякаш е застанала пред домашния аквариум. После Уйлям с бинокъл на очи, посочва нещо, сваля бинокъла, гледа из океана.

Прегърнати с Джейн, с гордост гледахме емисията по телевизията за децата ни.

Бяхме предоставили копия от записите на камерите по яхтата, как малката сочи с ръка към океана, закачена за обезопасителното въже, после снимки и клипче с гмуркащите се китове.

След два дни Джейн изнесе доклад пред членовете на Кралското географско дружество, но акцента падна върху появата на китовете по тези  географски ширини и децата.

                 Обратното ни пътуване мина в непрекъснато взиране с бинокли из океана за откриване на други китове.

И като всяка сензация, би следвало да отстъпи място на нова. А у  нас  останаха спомените от едно прекрасно изживяване, снимки, клипове от срещата с огромните морски животни.

Пътуването до Гибралтар мина спокойно, при същия ред и дисциплина от децата, а от наша страна нащрек, къде са, какво правят, дали са гладни или жадни. В Билбао почивахме три дни по плажа, по два дни на плажовете в Портогалия

В един ранен следобед акостирахме на нашето кейово място в Гибралтар.

Изненадата и радостта на децата бяха неописуеми, когато на кея ни посрещнаха лейди баба Роуз и дядо сър Съливан.

Приятно е сред близките. Приятна е и близосттта на Испания и Портогалия,... а и ей къде са Мароко, Тунис, Алжир.

Изпратихме ги след месец със самолета .

Джейн имаше да оправя някакви документи, да плати такси за разрешителни и преглед на оръжията .

следва......