Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едно по едно, старателно, за да изглеждат напълно неуместни и шарени. Но не беше в това странността. Над панталона, разперена и изненадващо самоуверена, стърчеше полупрозрачна пола. Момичето приличаше на балерина с нея. Тази пола се разпростираше на около половин метър от талията ѝ и после отведнъж падаше, като птица с пречупени криле.
Реших, че момичето е ненормално. Убедих се в това, когато веднъж пътувах в автобуса на седалка срещу нея, а тя разговаряше със своя приятелка:
– Това момиче не е с всичкия си – коментираше, визирайки вероятно пълничкото девойче на спирката със слюнка в устата, което никога не преглъщаше; те трите си говореха там, докато чакахме, и аз ги загледах не защото проявяв ...