29 jul 2023, 17:14

Луна

  Prosa » Relatos
546 0 0
1 мин за четене

Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско гласче отразява звука и нарушава липсата на хармония. Слушам любимата си музика, крачка подир крачка, косите ми разнасят самотата на вятъра. Бързам да се прибера у дома, Знам, че никой не ме очаква, освен три котки и пърхащ папагал.
Леглото ме приласкава, полегнах и някак леко, те, сълзите  потекоха тежки като воденични камъни.
Звън от телефон разкъса завесата на отегчението. Обгърна раменете ми, погали лините на лицето.
Вдигнах слушалката, а гласът ми бе тих и неблагозвучен. И тогава чух скъп и нежен поздрав. Сълзите станаха пеперуди и излетяха.
Той беше, молеше за прошка. Дали ми заприлича на нощта, или доведе до прозореца Луната,  но аз се засмях от сърце. Смехът ми беше като нарисувани силуети, на двама влюбени, хванати за ръце. Тунелът покри огорченията. Жаждата за щастие бе по-силна от сълзливите камъни.
.... Имаше звезди, а Луната се радваше на целувките ни. Склоних на рамото главата си, а вятърът наблюдаваше с любопитство новата пишеща се история. Тъмното не е призрачен край. То е красива кутия от изненади. Сбъднати мечти, с много, много любов. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...