Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която носи шапка с воалетка. Това е нощното небе. В това море подобно малък айсберг плува кръглолика бледната луна. Блести, като че ли е огледало в тъмна стая или стара сребърна пара, прилежно скътана в кутийка за бижута. Красавица поканена на маскен бал. Искрящи, дръзки, търсещи очи, зад нежно, бледо сиво домино, очи следящи танц на самодиви в тъмнината на нощта. Стои притихнала в захлас и съзерцава от висотата на кралицата на нощното небе. И сякаш ей така из между другото, докато бавно се придвижва чакайки каретата, която ще я понесе по лъскащите ситни камъчета – звездите очертаващи млечния и път, разсеяно, но всъщност съвсем целенасочено следи танцьорите и наблюдава гостите на импровизирания бал. ...