Баба Неделя Карабелчева от Сполуково наблюдаваше със задоволство как солидната на широчина, но не и на височина Христофаниела Костуркова, съседка от отсрещния апартамент, с пъшкане и усилие се повдига на пръсти, протяга пухкавата си ръка и непохватно върти стрелките на часовника в хола ѝ, затрупан с мебели от времето на развития социализъм.
Бабата е над осемдесетте, скована от артрит, със сбръчкано, вечно усмихнато лице и студени, помътнели от пердета светлосини очи. Рядката ѝ, изрусена коса е вдигната на кок и прихваната с жълто ластиче. На малко щръкналите ѝ, сякаш вечно разперени от любопитство уши се мандахерцат пиринчени, големи колкото юмрука ѝ халки, които потракват при всяко обръщане на главата ѝ.
Четиридесетгодишната неомъжена счетоводителката Христофаниела, внучка на баба Христина и баба Фанка /Бог да ги прости и двете/, е винаги в добро настроение. С лек и незлоблив характер, въпреки внушителните си размери, тя минава за ходещ калкулатор – може да умножава и дели наум трициф ...