Лятото! То е красива девойка,

която вихрено лети на конче

по зеления път през буйни жита...

Закачливият вятър й шепти нещо в косите,

но тя не го чува. Смехът й се лее

като изворна водица и утолява жаждата

на момъка-левент, който лети с нея.

Спряло е слънцето и не отвежда очи

от бликналата обич в сърцата им...

А те пъргаво рипват за почивка

и сладостно-уморени,

ще изчакат залеза.

Нощта на звездите е тяхна...