Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее
като изворна водица и утолява жаждата
на момъка-левент, който лети с нея.
Спряло е слънцето и не отвежда очи
от бликналата обич в сърцата им...
А те пъргаво рипват за почивка
и сладостно-уморени,
ще изчакат залеза. ...