Jul 17, 2019, 8:37 AM

Лятото 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
553 0 0
1 мин reading

    Лятото! То е красива девойка,

която вихрено лети на конче

по зеления път през буйни жита...

Закачливият вятър й шепти нещо в косите,

но тя не го чува. Смехът й се лее

като изворна водица и утолява жаждата

на момъка-левент, който лети с нея.

Спряло е слънцето и не отвежда очи

от бликналата обич в сърцата им...

А те пъргаво рипват за почивка

и сладостно-уморени,

ще изчакат залеза.

Нощта на звездите е тяхна...

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??