Лятото
Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее
като изворна водица и утолява жаждата
на момъка-левент, който лети с нея.
Спряло е слънцето и не отвежда очи
от бликналата обич в сърцата им...
А те пъргаво рипват за почивка
и сладостно-уморени,
ще изчакат залеза.
Нощта на звездите е тяхна...
© Павлина Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.