Искам да дишам свободно, а някой ме стиска гърлото…

Искам да се радвам на воля, а съм помръкнал…

Искам да литна, а всъщност пълзя…

                                        *

Започнах да се замислям…

Всичко изглежда нормално, а всъщност не е...

И в трите случая - не бях активна страна!

Казарма, домоуправител, милиция!

Всеки от тези конфликти можеше да бъде фатален…

Кълна се: не съм ги искал - случваха се неизбежно!

Аз ли греша или другите около мен?

Как да се предпазя?...

Как да се съпротивлявам?...

Възможно ли е въобще!

Или около мен всичко е сбъркано?

Посочват те и пред теб се изправят:

Домоуправител, Фатмак, Ченге, Партийният…

                                         *

Беше 8 декември!

С тия мисли пристъпих зала Универсиада.

Като настръхнал пчелин, очаквахме появата на Тодор Живков.

Беше традиция: ден за среща със студентската младеж!

През годините традицията беше нарушена.

Започнаха да ги провеждат и членове на Политбюро!

Но ние бяхме щастливци!

Ръкопляскания…

Най–сетне.

Дигна ръце…

И той ръкопляска!

Долу, от първите редове, се опитаха  да скандират „БКП”!

Не се получи...

Водещият обяви, че въпросите могат да бъдат задавани и писмено!

Събираше хартийките, четеше наум и подаваше на Тато.

Демокрация – ние не се притесняваме от неудобни въпроси!

Любопитно, дали тоя не смачкваше неудобните листчета!

От последните редове това трудно можеше да се долови.

Реших да проверя - изпратих листче с неудобен въпрос!

Предадох листчето на седящия пред мен.

Оказа се последен въпрос и Живков въодушевен сам пое листчето.

Прочете разчленено:

- Ще и-ма ли у-ве-ли-че-ни-е на цените за Нова година?

После вдигна нагоре ръцете и чистосърдечно призна:

- Къде по нагоре от това?

Кулминация!

Аплодисменти…

Неочаквано бурен финал!

Залата облекчено въздъхна: няма увеличение…

Браво на последния въпрос!

А аз се псувах, че му „направих” финала…

Не допускахме, че сме станали свидетели на нещо изключително:

                                  Тодор Живков из-лъ-га!

                                            Най–вулгарно!

                         Излъга няколко хиляди студенти!

                                                    В очите!

Защото е абсурд да има увеличение на цените без той да знае, нали?

                                                             *

                 На 27 декември Министерския съвет постанови:

             Увеличение цените на стоки от първа необходимост!

                                                              *

                                    Годината беше 1965-та.

                      След тази среща в нищо не вярвах!

               Надявам се - и останалите няколко хиляди…

                                         А може би милиони!...

Дали си даваше сметка за раната, която отвори в душите ни?

Въобще не му е пукало!

Всичко беше в ръцете му – и ножът, и кокалът!