8.03.2011 г., 19:05

Лъжата

924 0 0
3 мин за четене

Искам да дишам свободно, а някой ме стиска гърлото…

Искам да се радвам на воля, а съм помръкнал…

Искам да литна, а всъщност пълзя…

                                        *

Започнах да се замислям…

Всичко изглежда нормално, а всъщност не е...

И в трите случая - не бях активна страна!

Казарма, домоуправител, милиция!

Всеки от тези конфликти можеше да бъде фатален…

Кълна се: не съм ги искал - случваха се неизбежно!

Аз ли греша или другите около мен?

Как да се предпазя?...

Как да се съпротивлявам?...

Възможно ли е въобще!

Или около мен всичко е сбъркано?

Посочват те и пред теб се изправят:

Домоуправител, Фатмак, Ченге, Партийният…

                                         *

Беше 8 декември!

С тия мисли пристъпих зала Универсиада.

Като настръхнал пчелин, очаквахме появата на Тодор Живков.

Беше традиция: ден за среща със студентската младеж!

През годините традицията беше нарушена.

Започнаха да ги провеждат и членове на Политбюро!

Но ние бяхме щастливци!

Ръкопляскания…

Най–сетне.

Дигна ръце…

И той ръкопляска!

Долу, от първите редове, се опитаха  да скандират „БКП”!

Не се получи...

Водещият обяви, че въпросите могат да бъдат задавани и писмено!

Събираше хартийките, четеше наум и подаваше на Тато.

Демокрация – ние не се притесняваме от неудобни въпроси!

Любопитно, дали тоя не смачкваше неудобните листчета!

От последните редове това трудно можеше да се долови.

Реших да проверя - изпратих листче с неудобен въпрос!

Предадох листчето на седящия пред мен.

Оказа се последен въпрос и Живков въодушевен сам пое листчето.

Прочете разчленено:

- Ще и-ма ли у-ве-ли-че-ни-е на цените за Нова година?

После вдигна нагоре ръцете и чистосърдечно призна:

- Къде по нагоре от това?

Кулминация!

Аплодисменти…

Неочаквано бурен финал!

Залата облекчено въздъхна: няма увеличение…

Браво на последния въпрос!

А аз се псувах, че му „направих” финала…

Не допускахме, че сме станали свидетели на нещо изключително:

                                  Тодор Живков из-лъ-га!

                                            Най–вулгарно!

                         Излъга няколко хиляди студенти!

                                                    В очите!

Защото е абсурд да има увеличение на цените без той да знае, нали?

                                                             *

                 На 27 декември Министерския съвет постанови:

             Увеличение цените на стоки от първа необходимост!

                                                              *

                                    Годината беше 1965-та.

                      След тази среща в нищо не вярвах!

               Надявам се - и останалите няколко хиляди…

                                         А може би милиони!...

Дали си даваше сметка за раната, която отвори в душите ни?

Въобще не му е пукало!

Всичко беше в ръцете му – и ножът, и кокалът!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...