ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и разнообразни неща, в сравнение с еднообразието в затвора.
Нямаше да става сутрин в шест, нямаше да му гасят тока в десет и тридесет вечерта, нямаше да се храни по график... Това го очакваше, в този различен свят.
Още с отварянето на вратата, майка му го посрещна.
- Охоо..., добре дошъл, Иво. - Елена протегна ръка към сина си.
Зад нея, стоеше Крисия. След ръкостискане, и топла прегръдка между майка и син, дойде ред и на снахата.
- Добре дошъл, Ивайло.
- Здравейте!
Усмивката не слизаше от лицата и на тримата.
Едно стискане на ръцете, между Иво и Крисия бе напълно достатъчно.
Елена предложи да направи кафе на сина си, и той не отказа. ...