ВТОРА ЧАСТ

ЯМБОЛ

Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и разнообразни неща, в сравнение с еднообразието в затвора. 
Нямаше да става сутрин в шест, нямаше да му гасят тока в десет и тридесет вечерта, нямаше да се храни по график... Това го очакваше, в този различен свят. 
Още с отварянето на вратата, майка му го посрещна.
- Охоо..., добре дошъл, Иво. - Елена протегна ръка към сина си. 
Зад нея, стоеше Крисия. След ръкостискане, и топла прегръдка между майка и син, дойде ред и на снахата. 
- Добре дошъл, Ивайло. 
- Здравейте! 
Усмивката не слизаше от лицата и на тримата. 
Едно стискане на ръцете, между Иво и Крисия бе напълно достатъчно. 
Елена предложи да направи кафе на сина си, и той не отказа.

Малко по- късно вече седяха на терасата, с присъединилият се към тях, Господин Стоянов. 
___________________________

Златка и Цветан Недялкови живееха на долния етаж, в къщата където се подвизаваха и семейство Стоянови. Баба и дядо на Иво и Дилян, по майчина линия. 
В момента лежаха на спалнята, почивайки си от натоварения ден. Разбира се, те също щяха да присъстват горе, за да укажат подкрепа на новодошлия. До тогава обаче имаше време. Уговорката бе, да се съберат всички, около девет вечерта. 
Златка работеше като шивачка, в малка фирма в края на града. Не и достигаха няколко месеца стаж за пенсия. Съпругът и, Цветан, изкарваше доходи, работейки като пазач във ВиК ( Вода и Канали ). И двамата бяха добри хора, трудолюбиви и все още здрави, за да работят. 

________________________________

Ивайло и Крисия останаха сами на терасата. 
Тепърва предстоеше опознаване. Младата жена имаше представа какъв човек е Иво, от това което бе разбрала от родителите му, и от съпруга си. Знаеше за причината, довела го до онова лошо място. Както всички от семейството, така и тя, избягваше темата за затвора. Напълно обяснимо. 
Този разговор бе достатъчен на мъжа, да добие представа за снаха си. Определено брат му бе извадил късмет с жена като Крисия. 
Тя разкри подробности, как точно се е запознала с Дилян. Ивайло на свой ред я запозна в детайли, за любовта на живота си, преди да бъде арестуван. Сега тази любов бе създала семейство. За него оставаше да намери своята половинка. Но разбира се, не това бе най- важното. 
Изчерпали тази тема, той попита между другото.
- Нашите къде отидоха? Не споменаха ли нещо? 
- Мисля, че на село! Да наберат домати, краставици и т.н... - Крисия отговори някак отнесено.

Често поглеждаше надолу към улицата. 
И преди това, мъжа долови тревога в погледа на снаха си, макар, че тя умело се опитваше да прикрие. Беше преценил, че не е момента да пита какво я измъчва. Дали пък не се тревожеше за брат му, който бил излязъл преди повече от два часа. Запита се това, и някак внезапно се сети за близкото минало, за онази глупост която му костваше много. 
 "Влизането във входа на къщата. Той и Пламен, най- добри приятели, оглеждат обстановката в малкото коридорче. Следва запалването на дрехите, окачени на закачалката отсреща. Излизане от входа. Бързо ходене надолу, и после наляво, към основното училище. "  
За този палеж, двамата платиха, като излежаха присъдата си. Тази постъпка, нямаше как да си прости. Но явно така е било писано. 
- Офф... най- накрая. - Крисия рязко се изправи, загасяйки набързо цигарата в пепелника. 
Рязкото и движение върна Ивайло към действителността. 
Видя само гърба и, докато тя напускаше терасата. 
После отиде до парапета, и погледна надолу. Брат му се прибираше, гушнал племенника му. 

_________________________________

ПРЕД ВХОДА НА ГРАДСКИЯ ПАРК:

Ангелина Ганчева се качи в колата, обръщайки се към застаналата на шофьорското място жена. Красивото лице на Ангелина, сега бе придобило мрачно изражение. 
Симона, жената зад волана, попита. 
- Е? Сега какво? 
- Трябва да помисля! - Бе краткия отговор.

Последва запалване на цигара. 
Ганчева, бе от онези жени, който бяха свикнали да постигат набелязаните цели. Пред хората се държеше приветливо, с чувство за хумор, показвайки чаровна усмивка. Но всичко това бе просто една роля. Единствено Симона познаваше приятелката си, като петте си пръста на едната ръка. Знаеше перфектно към какво се бе устремила тя. Двете си бяха поставили за цел, един ден да бъдат богати и известни. Сега пред Ангелина се бе открила възможност. Любовница на Дилян, госпожица Ганчева имаше високи очаквания. Макар, че той не бе от богато семейство, печалбата от "Еврофутбол " я вдъхнови да мечтае за нещо голямо. Бе успяла да го убеди, да запази в тайна тази печалба, като само той и тя знаеха за това. Плюс Симона, разбира се. Още от преди сватбата на Дилян с Крисия, Ангелина го бе оплела в мрежите си. Първоначално беше заслепена от тялото му, успяла да му втълпи, че лесно би могъл да пробие в бизнеса като модел. Но той обичаше футбола, и просто премахна тази идея. В последствие дойде тази печалба. Срещаха се по няколко пъти, когато той идваше на гости на семейството си. 
Руса коса, пъстри очи, стегнат задник, и лице като на ангел, тя бе от най- желаните жени в окръга. Умело се възползваше от красотата си, изцеждайки пари от "глупавите " мъже. Дрехи, скъпи ресторанти, пътувания до най- красивите кътчета на страната. Всичко това го постигаше сравнително лесно. За нея важеше правилото- целта оправдава средствата. 
Сега основната и цел бе една. Да убеди Дилян да започнат собствен бизнес. Естествено, тя се надяваше ,скоро време да заживее заедно с него в Германия. Но макар и неверен съпруг, Дилян обичаше Крисия. Това притесняваше амбициозната жена. 
Завиждаше. С какво онази е по- добра от нея? Никога не би се примирила с този факт. 
- Ехооо. 
Гласът на Симона я изкара от мислите. 
Ганчева гледаше някъде напред, през предното стъкло.
- Карай към Бургас. Намислила съм нещо. - Това по- скоро прозвуча като заповед.
Двете си помагаха взаимно. Верни една на друга, следваха плана, който си бяха поставили. Симона помага на Ангелина да заживее при Дилян, а след това, и двете щяха да имат достатъчно пари за да живеят охолно. 
Оптимистично нали? 
Малко по- късно вече пътуваха за Бургас. 

_______________________________

ЯМБОЛ

Дилян носеше малкия Коко по стълбите, водещи към втория етаж. Пред вратата го чакаше съпругата му, с ръце на кръста и сериозно изражение на лицето. 
- Колко време мина бе, Диди? - Спокойно попита тя. 
- Какво толкова е станало, Криси? - отвърна той уравновесено. 
Жената се отмести за да мине съпругът, после затвори вратата, и тръгна след него. 
- Брат ти се прибра. 
- Супер. Тук ли е? - Попита мъжът, поставяйки сина си в кошарката. 
- На терасата, отзад! 
Дилян Стоянов се славеше като женкар, който спокойно би могъл да бъде с всяка, с която пожелае. Атлетично тяло, сравнително висок, с кафяви очи, носещ скъпи дрехи, обект на интерес от жените. Футболист, макар и подвизаващ се със статута на аматьор. Отделно това, работеше в склад за бяла техника в Хамбург, Германия. Преди време му бе предложено да се изяви като модел, от най- престижни списания. Но това не го вълнуваше особено.
Запознанството му с Крисия дойде някак неочаквано. А продължението вече е ясно, брак, дете, семейство. Бяха се срещнали в елитна дискотека. Той в компанията на приятели, бяха заели едно от сепаретата. В един момент към тях се бяха присъединили още няколко човека, приятели на негов приятел. Сред тези хора бе и Крисия. От там започна всичко.
Дилян излезе на терасата и видя брат си. Запалил цигара, гледаше нещо на лаптопа. 
- Бате. 
Последва стандартното, при подобни срещи между братя.
После говореха, шегуваха се, и не на последно място, обмисляха възможности, в скоро време Ивайло да започне някъде работа. 
След това, Иво смени посоката на диалога.
- Къде беше? Май жена ти доста се беше притеснила? 
- Разкарахме се с Коко. Какво да направя, че обхвата се е изгубил. - Спокойно отвърна брат му. 
Преди да влезе в къщата, Дилян беше включил мобилния, установявайки за повикванията на жена му. 

_______________________________

Надвесена над кошарката, Крисия говореше нещо на малкия. Галеше го по главичката, а мъника се усмихваше, като движеше малките си крачета и ръчички. 
Решението да остави двамата братя насаме, и се стори удачно.
Докато се любуваше на Коко, обсипвайки го с красиви думи, телефонът я извести за повикване. 
- Ало. - Каза майката, като с едната ръка продължаваше да гали главичката.
- Аз съм, Ариф. - прозвуча от другата страна на линията. 
Жената се отдели от мястото, внимателно затвори вратата на стаята, и седна на спалнята. 
- Сега не е момента да говорим. Дилян е тук. - шепнеше тя.
- Добре. Когато можеш, само презвъни. 
- Ариф... знаеш, че не е редно. 
- Да, зная. Но ми се иска да поговорим за сина ни. Моля те, отдели ми няколко минути. 
Той бе биологичния баща на Коко. 
Ариф и Крисия имаха връзка, малко преди тя да срещне Дилян.
След няколко месеца, накрая и двамата бяха стигнали до заключението, че просто не са един за друг. Разделиха се като приятели. В последствие Крисия разбра, че е бременна. От близо година се бе отдавала само и единствено на Ариф, и това значеше само едно. Когато разбра това, тя вече мислеше за семейство с любимия си, Дилян. Когато бебето се роди, тя разкри истината на Ариф. След продължителен, труден разговор, накрая решиха, че нещата по- добре да останат такива каквито са.Той вече имаше жена до себе си, която боготвореше. Крисия също обичаше Дилян. Уговорката бе, че понякога Ариф ще се обажда, да пита как расте малкия. 
Този факт, ще си остане само между тях двамата. 

!!!КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ!!!