5 част

Питър, останал сам в стаята, не осъзнаваше какво се случва. От една страна беше наранен, от стореното от Джейн, а от друга не можеше да си обясни защо Кристин му говореше така. Стана от леглото, вече не усещаше болката в главата, тя бе заместена от скръбта, обляла сърцето му. Заразглежда стаята на Крис. Искаше да си обясни поведението и, но не можеше. Задаваше си въпроси, чиито отговори бяха очевини, но за тези, които гледат с душата си, а не със зрението. На това не се беше научил все още. Оглеждаше с интерес всеки детайл от стаята на момичето и искаше да се разсее от тъмните мисли, надвиснали като облак над съзнанието му. Забеляза своя снимка в рамка. Не се очуди, но... ето още една, и още една. А това какво е? Забеляза малка розова тетрадка. Веднага се досети, че това е дневникът на Крис. Съвестта му вече много пъти му бе изневерявала, а и търсеше отговори. Пръстите му сякаш неусетно започнаха да разлистват дневника лит по лист. А там на всеки ред четеше своето име, оградено със сърца. По листите имаше странни следи. Бяха сълзи. Крис бе плакала докато пише всеки ред. Питър излезе навън.
- Крис! Крис, къде си!?
- Питър! – тя не очакваше той да извика името и някога. – Какво става?
Той не изчака и минута. Пред очите му като на лента минаваха всички моменти в които му бе помагала, разбирала, начина, по който го гледаше, несъзнателно докосваше кожата му, дори се бе опитала да го целуне, как не беше забелязал това дотогава!? Взе я в обятията си. Тя се опита да се дръпне, но сърцето й я тласкаше към него, не беше способна да се отдалечи от него дори и на сантиметър. Обичаше го и само това знаеше. Но какво прави той!? Той не я обича. Дали няма да я нарани? Дали просто не иска да си отмъсти заради изневярата на Джейн. Или, или пък... Питър докосна устните й със своите и тя не беше способна да мисли повече за каквото и да било. Отдаде се на момента.
Следващата вечер прекараха заедно на брега на океана. Не искаха да си спомнят за нищо и никой, искаха да са сами, искаха възможност да се обичат и я получиха...
В този момент, Джейн се прибираше сама по крайбрежната ивица. Джеймс беше преспал с нея на плажа и я бе захвърлил след това. Отпрашил бе с новото си БМВ, а за нея нехаеше. Беше отмъстил за отнетото му достойнство, нямаше какво друго да иска от Джейн. Русокоската вече цял ден вървеше и беше капнала от умора, но нито една кола не минаваше, за да я качи. Чу смях от плажа. Зарадва се, че е намерила хора по това време на подобно място и забърза крачка. Не можа да повярва на очите си. Та това беше момчето, което до преди ден и бе предано и я обичаше с цялото си сърце. Сега тя не бе в ума му, нито в сърцето му, тя не бе в живота му. Горчиви сълзи потекоха по нежните и бузи. Бе загубила едниствения човек, който някога наистина е държал на нея.
Прибра се у тях. Там я чакаше баща й с куфари още на вратата.
- Татко, какво става, заминаваме ли? Мисля, че точно от това се нуждая в момента! Татенце, как си се сетил, колко си мил!
- Млъкни, Джейн! Никъде не заминаваме. Разорени сме! Загубихме акциите в компанията, имаме само дългове! Махаме се от града!
- Но, татко, как така... разорени!? Не мога да повярвам! Това... това шега ли е, татко? – през сълзи ридаеше Джейн. Баща й насила я натика в колата. Заселиха се някъде в западна Канада. Никой повече не чу за момичето със сатенените коси и смразяващия син поглед, студен почти колкото сърцето й.
Съдбата на Джеймс бе по-лоша. Умря в катастрофа с БМВ-то си, няколко часа, след като изостави Джейн на плажа. Говореше се, че е взел наркотици, че е карал с висока скорост, но никоя от версиите не беше доказана.
Питър и Крис останаха заедно. Осъзнали силната си обич, те бяха неразделни.

-Край-