В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена - Готови сме, нали
Тойотаа изписука,пресветна, отворих вратата и взех невенчетата.
- Албена, за теб са, заповядай
- Петър благодаря,... тук не се иска разрешение.
Обви ръце на рамената ми, повдигна русата си главичка и впи устни в моите. Леки коли паркираха, други тръгваха, и как така никой не ни свирна. Равнодушни гърци.
Отделихме се за секунда за глътка въздух и отново се впихме...
- Можем вече да тръгваме, нали - смееше се тя
Остана очарована от величието на Коринтския канал. Цитирах по памет данни за година, дълбочина, ширина, дължина. Снимки с мобилния, с фотоапарата...
А величието на водопада я остави без дъх, въртеше се и се чудеше, отпред водопад, отзад морето и високи финикови палми ...