В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две  шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.

- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена - Готови  сме, нали

Тойотаа изписука,пресветна, отворих вратата и взех невенчетата.

- Албена, за теб са, заповядай

- Петър благодаря,... тук не се иска разрешение.

Обви ръце на рамената ми, повдигна русата си главичка и впи устни в моите. Леки коли паркираха, други тръгваха, и как така никой не ни свирна. Равнодушни гърци.

Отделихме се за секунда за глътка въздух и отново се впихме...

-  Можем вече да тръгваме, нали -  смееше се тя

              Остана очарована  от величието на Коринтския канал. Цитирах по памет данни за година, дълбочина, ширина, дължина. Снимки с мобилния, с фотоапарата...

А величието на водопада я остави без дъх, въртеше се и се чудеше, отпред водопад, отзад морето и високи финикови палми. И отново снимки, снимки...

Ранчото СОФИКО я  смая. Като в коубойските филми, всичко изглежда истинско, от пощенската станция, през бара, до индианските шатри и влак. В заградено място няколко понита, пред бара завързани истински коне със седла. Вътре отново всичко бе като истинско, дебел кръчмар, посетителите с широки шапки,...само компаньонките по стълбите и верандата бяха макети.

Истинска жива гърдеста сервитьорка носеше кафе или питиета...

В края на плота се бе облегнал макет на шериф и значката му лъщеше, в дъното на две маси макети коубои '' играеха карти''. Но още на входа имаше табелка зачертан с червени линии фотоапарат и мобилен. Жалко...

Атракция за Албена беше, когато пийвайки кафе, мостът бавно потъна във водата и плавно над него премина яхта, после мостът се издигна до обичайното си полужение.

               Пътувахме почти мълчалво по панорамния път. Тя ме поглеждаше понякога, усмихваше се, тръсне леко главичка.

- Петър ще ме оставиш ли на Етники Амина

Кимнах с глава, изчаках да се освободи място и паркирах.

- Благодаря ти, беше невероятен ден, толкова много нови неща видях. Знаеш ли, в събота пак съм на работа, а в неделя ще ме чакаш ли отново тук...

- Е да, щом ти е приятно,... даже и по-рано - смеех се радушно

И без да дочакам отговор, тя започна да ме целува, да гали лицето ми. Ръцете ми  напипаха топла, нежна дамска гръд, безтактово пулсиращо сърце под едната...

- До неделя Петър  - отскубна се тя - Не се вълнувай излишно. Ох, да не си забравя цветенцата, благодарих ли ти за тях,... не съм, нали

И отново се прилепи в устните ми.

- Да те изпратя до метрото, в неделя мотрисите са по- нарядко - предложих между целувките.

- Може, момент само малко да се оправя.

Погледнах наоколо чакащите, няколко двойки се прегръщаха, целуваха, радваха се вероятно, че се разделят ли...

Прегърнах Албена, тя се притисна свойски в мен. Мотрисата изсвири

- До неделя Петър, приятна седмица.

- И на теб...

               Чаках отново в неделния ден. Бях решил за себе си, да я питам,... нее, първо Рафина, Маратон, Певки, Кифися, ще й покажа къде живея и тогава...Не сме деца да си играем на обичам те, обичаш ли ме, то на нашите години някои имат вече и внуци, а ние забравихме кое как се прави, е, не точно така де, но приказката е такава...Ще пробвам, какво толкова, дано не се разсърди. Пък, хубавичка е де, русичка и изглежда с акъла си. Ами все пак минаха няколко месеца в проучване, време е, някои се хвалеха, че още на следващата седмица сваляли мацката в леглото.

- Браво на теб, въобще не обръщаш внимание кой минава покрай теб, два пъти минах без да ти се обадя, а ти не реагира - смееше се тя

- Мдаа, наистина не поглеждам други - излъгах ли - Щом има една, напълно ми е достатъчна. А ти за къде  си се стегнала с тази голяма чанта. Мислех днес да идем до Маратон на 42 километра 192 метра е от тук.

- Така ли, ами да тръгваме тогава - неспираше са се смее тя  - Нали ше има място някъде да изпием по чашка узо, вино, взела съм домати, краставици, колбаси. Тръгваме ли.

Взех чантата й, хванах я под ръка. Забравих да я целуна, но и тя май е забравила, една седмица не е малко време, де, забравя се.

Настанихме се в колата, тъкмо да запаля

- Знаеш ли какво,... достатъчно видях, но не съм видяла къде живееш, карай у вас.

Погледнах я любопитно.

- Какво, неясна ли бях. Карай у вас...

Неочакван обрат.

- На вашите услуги, кирия Албена - смотулевих

Тя гледаше повече мен отколкото пътя, къде карам,спирам или завивам, не я интересуваше.

Натиснах дистанционното, вратата се отвори.

- Ето тук живея - промълвих

- Ами добре, да не чакаш да се откажа- процеди тя тихичко полугневно - Но, ако ти не  искаш.

- Имаш една минута да се откажеш, госпожо - засмях се - 59,...60, свърши, вратата е автоматична.

Изкочих бързо от  колата, отворих й вратата.

- Заповядайте, госпожо-кирия Албена...

- Да знам, да се чувствам като у нас, но да е забравям, че съм на гости - включи и тя на хумористична вълна - Мога ли да разгледам из двора ти,...и да не си от село, а. Гледам лехички с подправки,...цветенца.

- Ами да '' Не ме гледай, че съм капелата, и аз съм от селата '', изрецитирах тъпия виц

- Петър, имаш и чубрица, това е риган, нали, магданоз, гьозум, а това,... това е  с модерното име

- Целина - подсказах

- Да де, кервиз,... ау имаш и розмарин, все едно съм си у нас. А кокошки, куче, котки, къде са...

- Ааа, виж това нямам, но имам врабчета и чифт гугутки.

- А цветята,... така си и помислих, невенчетата са твои и дадени с много любов, защото две седмици не увяхнаха. Ох засърбяха ме ръцете за селска работа.

Тук-там из тревата блестяха капчици вода от поливната инсталация и миришеше на свежест.

- А вътре в къщата какво  ли има - като детенце полюбопитства.

- Няколко бели мечки, а баба Яга е в отпуска - засмях се - Влизай де,... направо е хола, тук кухнята, баня, тоалетна, отсреща са спалните, стаята дето рисувам -  обяснявах като гид.

- А картините ти къде са

- Тук в хола,... в спалните, там са според сезона, зиме -вода и слънце,  лятно време сняг и планини

- Не помня от кога  не съм стъпвала в мъжка квартира, така де къща...Интересно. - замечтано говореше тя - А би ли ми донесал чантата и торбите от колата, имам дрехи да се преоблека по домашно, като домакиня, де.

Извади шишета вино, узо, Метакса и ги подреди в хладилника, а другата напъха така.

 - В коя стая да се преоблека

- Дето е с банята, кръстил съм я '' стая за гости'', чести кърпи в шкафа, сапуни, шампоани в банята. Оправяй се, аз ще отскоча до фурната за пресен хляб, така де, за мек хляб.

                Вървях като замаян по улицата с два хляба в торбичката , подритвах камъче по тротоара.

Дръж се, шепнеше един глас, дошла ти е на крака...

Дръж се по-сериозно, противеше се друг глас, това, че е дошла в къщата ти, показва, че просто  ти има доверие...

Из къщи миришеше приятно. Албена беше с гръб към мен, с  прилепнал светлосин клин, впит в дупето й, изпънато бедро, прасец и тънки глезени, червена  блузка с къс ръкав, еха, не се очертаваше досадния сутиен. Ами нали тя каза'' да се преоблека по домашно му ''.

Покашлих се дипломатично, все пак да не се изплаши.

- Петьо, не намерих сух риган и нарязах зелен, дано обичаш кромид лук,... салата домати, краставици, магданоз от градината ти,... дано ти харесат и принцеските - бърбореше тя

- Салатката за узо ли е - засмях се

- Да, може по чаша узо за блясък в очите - усмихна се Албена

- Е, тогава да допълним и млечна салата, има кисело мляко, копър, краставици...

- А чесън, ако ще се целуваме, да не слагам... - дяволито попита тя

- От теб зависи - смеех се - Слагай пък ще видим

Беше ми приятно да се въртя около нея из кухнята, може ей така по невнимание да се отъркам в нея.

Да, ама като че ли ме разгада и внимаваше, и за мен, и да не се пореже.

Самоупрекнах се, държа се като ООНе наблюдател, хайде омитай се и дай свобода на жената.

- Ще ида до гаража, ремонтирах един хладилник, та да видя дали замръзява,... извикай ме като си готова, какво да ти се мотая в краката.

И  без да дочакам отговор отидох в гаража. Имах и едно старо пикапче и  товарна количка с две колела, минавах по различни улици  из кварталите, събирах изхвърлени електроуреди, ремонтирах, подарявах...да съм в играта, както се казва. Поправях домакинските уреди и на цялата улица, къде платят, къде ме препоръчат на други...С колеги започнахме да ремонтираме след работа техника в по - малки тавернички, пицарии, собствениците доволни, ние два пъти от заплащането и  дават нещо готово за хапване...

- Петьооо, къде си, готова съм, идвай - ме сепна Албениното гласче

- Идвам веднага, изключвам и идвам.

Еха, преоблякла се е, бледо лилава  блузка, косата разпусната, леко гримче, пастелено червило и усмихната. Лъхна ме миризма на печено от кухнята.

- Мобилния ти звъня преди малко - подхвърли Албена

- Ами по това време само е мама.

Набрах обратно.

- Да мамо,... в гаража, гледах един хладилник,...е, какво друго да правя...Ех, мамоо има, даже е в къщи и направила принцески, салата,... нее, тъкмо навреме след обяд и преди вечеря...Да, добре, добре, ще й предам.

Оставих мобилния, усмихнах се и завъртях глава.

- Мама,... имаш много поздрави. Все се обажда да провери как съм.

            А масата подредена, чашки, чинийки, прибори, салатите в купи подредени и украсени.

- Благодаря за поздрава от майка ти, готова съм и аз - радушно каза Албена - Дано ти хареса.

- Узото как го пиеш, чисто, със студена вода или с три бучки лед - попитах

- Както го пиеш ти - решително  ми отговори

Извадих от хладилника шишето, формичките с лед.

- Лелей, ами то узото се е развалило, виж какви парцали има вътре , лелейй - констатирах хумористично -  Така е, узо дето не се пие се разваля

Тя прихна да се смее....

следва....