В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена - Готови сме, нали
Тойотаа изписука,пресветна, отворих вратата и взех невенчетата.
- Албена, за теб са, заповядай
- Петър благодаря,... тук не се иска разрешение.
Обви ръце на рамената ми, повдигна русата си главичка и впи устни в моите. Леки коли паркираха, други тръгваха, и как така никой не ни свирна. Равнодушни гърци.
Отделихме се за секунда за глътка въздух и отново се впихме...
- Можем вече да тръгваме, нали - смееше се тя
Остана очарована от величието на Коринтския канал. Цитирах по памет данни за година, дълбочина, ширина, дължина. Снимки с мобилния, с фотоапарата...
А величието на водопада я остави без дъх, въртеше се и се чудеше, отпред водопад, отзад морето и високи финикови палми. И отново снимки, снимки...
Ранчото СОФИКО я смая. Като в коубойските филми, всичко изглежда истинско, от пощенската станция, през бара, до индианските шатри и влак. В заградено място няколко понита, пред бара завързани истински коне със седла. Вътре отново всичко бе като истинско, дебел кръчмар, посетителите с широки шапки,...само компаньонките по стълбите и верандата бяха макети.
Истинска жива гърдеста сервитьорка носеше кафе или питиета...
В края на плота се бе облегнал макет на шериф и значката му лъщеше, в дъното на две маси макети коубои '' играеха карти''. Но още на входа имаше табелка зачертан с червени линии фотоапарат и мобилен. Жалко...
Атракция за Албена беше, когато пийвайки кафе, мостът бавно потъна във водата и плавно над него премина яхта, после мостът се издигна до обичайното си полужение.
Пътувахме почти мълчалво по панорамния път. Тя ме поглеждаше понякога, усмихваше се, тръсне леко главичка.
- Петър ще ме оставиш ли на Етники Амина
Кимнах с глава, изчаках да се освободи място и паркирах.
- Благодаря ти, беше невероятен ден, толкова много нови неща видях. Знаеш ли, в събота пак съм на работа, а в неделя ще ме чакаш ли отново тук...
- Е да, щом ти е приятно,... даже и по-рано - смеех се радушно
И без да дочакам отговор, тя започна да ме целува, да гали лицето ми. Ръцете ми напипаха топла, нежна дамска гръд, безтактово пулсиращо сърце под едната...
- До неделя Петър - отскубна се тя - Не се вълнувай излишно. Ох, да не си забравя цветенцата, благодарих ли ти за тях,... не съм, нали
И отново се прилепи в устните ми.
- Да те изпратя до метрото, в неделя мотрисите са по- нарядко - предложих между целувките.
- Може, момент само малко да се оправя.
Погледнах наоколо чакащите, няколко двойки се прегръщаха, целуваха, радваха се вероятно, че се разделят ли...
Прегърнах Албена, тя се притисна свойски в мен. Мотрисата изсвири
- До неделя Петър, приятна седмица.
- И на теб...
Чаках отново в неделния ден. Бях решил за себе си, да я питам,... нее, първо Рафина, Маратон, Певки, Кифися, ще й покажа къде живея и тогава...Не сме деца да си играем на обичам те, обичаш ли ме, то на нашите години някои имат вече и внуци, а ние забравихме кое как се прави, е, не точно така де, но приказката е такава...Ще пробвам, какво толкова, дано не се разсърди. Пък, хубавичка е де, русичка и изглежда с акъла си. Ами все пак минаха няколко месеца в проучване, време е, някои се хвалеха, че още на следващата седмица сваляли мацката в леглото.
- Браво на теб, въобще не обръщаш внимание кой минава покрай теб, два пъти минах без да ти се обадя, а ти не реагира - смееше се тя
- Мдаа, наистина не поглеждам други - излъгах ли - Щом има една, напълно ми е достатъчна. А ти за къде си се стегнала с тази голяма чанта. Мислех днес да идем до Маратон на 42 километра 192 метра е от тук.
- Така ли, ами да тръгваме тогава - неспираше са се смее тя - Нали ше има място някъде да изпием по чашка узо, вино, взела съм домати, краставици, колбаси. Тръгваме ли.
Взех чантата й, хванах я под ръка. Забравих да я целуна, но и тя май е забравила, една седмица не е малко време, де, забравя се.
Настанихме се в колата, тъкмо да запаля
- Знаеш ли какво,... достатъчно видях, но не съм видяла къде живееш, карай у вас.
Погледнах я любопитно.
- Какво, неясна ли бях. Карай у вас...
Неочакван обрат.
- На вашите услуги, кирия Албена - смотулевих
Тя гледаше повече мен отколкото пътя, къде карам,спирам или завивам, не я интересуваше.
Натиснах дистанционното, вратата се отвори.
- Ето тук живея - промълвих
- Ами добре, да не чакаш да се откажа- процеди тя тихичко полугневно - Но, ако ти не искаш.
- Имаш една минута да се откажеш, госпожо - засмях се - 59,...60, свърши, вратата е автоматична.
Изкочих бързо от колата, отворих й вратата.
- Заповядайте, госпожо-кирия Албена...
- Да знам, да се чувствам като у нас, но да е забравям, че съм на гости - включи и тя на хумористична вълна - Мога ли да разгледам из двора ти,...и да не си от село, а. Гледам лехички с подправки,...цветенца.
- Ами да '' Не ме гледай, че съм капелата, и аз съм от селата '', изрецитирах тъпия виц
- Петър, имаш и чубрица, това е риган, нали, магданоз, гьозум, а това,... това е с модерното име
- Целина - подсказах
- Да де, кервиз,... ау имаш и розмарин, все едно съм си у нас. А кокошки, куче, котки, къде са...
- Ааа, виж това нямам, но имам врабчета и чифт гугутки.
- А цветята,... така си и помислих, невенчетата са твои и дадени с много любов, защото две седмици не увяхнаха. Ох засърбяха ме ръцете за селска работа.
Тук-там из тревата блестяха капчици вода от поливната инсталация и миришеше на свежест.
- А вътре в къщата какво ли има - като детенце полюбопитства.
- Няколко бели мечки, а баба Яга е в отпуска - засмях се - Влизай де,... направо е хола, тук кухнята, баня, тоалетна, отсреща са спалните, стаята дето рисувам - обяснявах като гид.
- А картините ти къде са
- Тук в хола,... в спалните, там са според сезона, зиме -вода и слънце, лятно време сняг и планини
- Не помня от кога не съм стъпвала в мъжка квартира, така де къща...Интересно. - замечтано говореше тя - А би ли ми донесал чантата и торбите от колата, имам дрехи да се преоблека по домашно, като домакиня, де.
Извади шишета вино, узо, Метакса и ги подреди в хладилника, а другата напъха така.
- В коя стая да се преоблека
- Дето е с банята, кръстил съм я '' стая за гости'', чести кърпи в шкафа, сапуни, шампоани в банята. Оправяй се, аз ще отскоча до фурната за пресен хляб, така де, за мек хляб.
Вървях като замаян по улицата с два хляба в торбичката , подритвах камъче по тротоара.
Дръж се, шепнеше един глас, дошла ти е на крака...
Дръж се по-сериозно, противеше се друг глас, това, че е дошла в къщата ти, показва, че просто ти има доверие...
Из къщи миришеше приятно. Албена беше с гръб към мен, с прилепнал светлосин клин, впит в дупето й, изпънато бедро, прасец и тънки глезени, червена блузка с къс ръкав, еха, не се очертаваше досадния сутиен. Ами нали тя каза'' да се преоблека по домашно му ''.
Покашлих се дипломатично, все пак да не се изплаши.
- Петьо, не намерих сух риган и нарязах зелен, дано обичаш кромид лук,... салата домати, краставици, магданоз от градината ти,... дано ти харесат и принцеските - бърбореше тя
- Салатката за узо ли е - засмях се
- Да, може по чаша узо за блясък в очите - усмихна се Албена
- Е, тогава да допълним и млечна салата, има кисело мляко, копър, краставици...
- А чесън, ако ще се целуваме, да не слагам... - дяволито попита тя
- От теб зависи - смеех се - Слагай пък ще видим
Беше ми приятно да се въртя около нея из кухнята, може ей така по невнимание да се отъркам в нея.
Да, ама като че ли ме разгада и внимаваше, и за мен, и да не се пореже.
Самоупрекнах се, държа се като ООНе наблюдател, хайде омитай се и дай свобода на жената.
- Ще ида до гаража, ремонтирах един хладилник, та да видя дали замръзява,... извикай ме като си готова, какво да ти се мотая в краката.
И без да дочакам отговор отидох в гаража. Имах и едно старо пикапче и товарна количка с две колела, минавах по различни улици из кварталите, събирах изхвърлени електроуреди, ремонтирах, подарявах...да съм в играта, както се казва. Поправях домакинските уреди и на цялата улица, къде платят, къде ме препоръчат на други...С колеги започнахме да ремонтираме след работа техника в по - малки тавернички, пицарии, собствениците доволни, ние два пъти от заплащането и дават нещо готово за хапване...
- Петьооо, къде си, готова съм, идвай - ме сепна Албениното гласче
- Идвам веднага, изключвам и идвам.
Еха, преоблякла се е, бледо лилава блузка, косата разпусната, леко гримче, пастелено червило и усмихната. Лъхна ме миризма на печено от кухнята.
- Мобилния ти звъня преди малко - подхвърли Албена
- Ами по това време само е мама.
Набрах обратно.
- Да мамо,... в гаража, гледах един хладилник,...е, какво друго да правя...Ех, мамоо има, даже е в къщи и направила принцески, салата,... нее, тъкмо навреме след обяд и преди вечеря...Да, добре, добре, ще й предам.
Оставих мобилния, усмихнах се и завъртях глава.
- Мама,... имаш много поздрави. Все се обажда да провери как съм.
А масата подредена, чашки, чинийки, прибори, салатите в купи подредени и украсени.
- Благодаря за поздрава от майка ти, готова съм и аз - радушно каза Албена - Дано ти хареса.
- Узото как го пиеш, чисто, със студена вода или с три бучки лед - попитах
- Както го пиеш ти - решително ми отговори
Извадих от хладилника шишето, формичките с лед.
- Лелей, ами то узото се е развалило, виж какви парцали има вътре , лелейй - констатирах хумористично - Така е, узо дето не се пие се разваля
Тя прихна да се смее....
следва....
© Petar stoyanov Всички права запазени