След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишина и спокойствие. Постоянно се обаждат или направо идват някакви колеги на Атанас или негови стари приятели от училище и се държат така, все едно много добре разбират какво ми е. Направо се задушавам! Доста занемарих работата си, откакто Наско се разболя, но сега смятам да наваксам. Иска ми се да превеждам, да пиша... може би нещо ново като роман в стихове. Светльо също има много за вършене, защото учебният материал е много, а трябва да изкара високи оценки на изпитите, за да влезе право. Ще се справим, обещавам ти! Просто сега искам малко спокойствие, затова не ме търси известно време.
- Сигурна ли си, че това искаш?
- Да, ще те пиша, когато си поема дъх. Поздрави семейството от мен!
- Ти съ ...