Стигат до игрището, а Иво тича:
- Госпожо Стоичкова, и ние с мама искаме да участваме.
- Не може, вече сте закъснели и второто състезание току-що започна, гледай...
Всички тичаха отсечка от 50м, а в края и взимаха тенис топче. С него замеряха поставения пред всеки клас кош, отдалечен на около четири метра и обратно към следващите постове. Лесно като всяка игра. Стига да съобразиш, че когато заковеш на място с топче в ръка пред мъничкия кош, трябва да направиш две вдишвания почивка, представяйки си мислено движението и посоката, която ще му придадеш. Направиш ли това, всичко ще бъде ОК. Всяка не влязла топка прибавяше по 10 сек от времето на участниците.
Техният клас завърши на четвъртото последно място, с много невлезли топки.
Най-зле бяха Блажко и майка му. Не стига, че се мотаеха, все едно не се състезават и са сами там, а и имаха отчайващо неточен мерник.
Госпожата – жена вряла и кипяла в живота, каза:
- Ивчо, мойто момче, като гледам как гориш от желание, е не мога да не ти дам шан ...