По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно - също както в дълбините на сърцето й. Тя беше без чадър (не се бе съобразила с времето), а навън започна да роси и капките дъжд се сплитаха с разрошените й от вятъра коси. Минаваше покрай новостроящите сгради, които всички с възхита коментираха. Скоро и техният град щеше да бъде един от тези космополитни европейски градове, които са пълни със световни екскурзианти, които се чудят къде да пръснат парите си и да разходят своите "уморени" от работа крака. Но тя дори не забелязваше големите им размери. Търсеше своето място в цялата тази суматоха. Искаше й се да намери покой за душата си, където да размишлява дълго. Гръмотевица смути уж нормалния пулс на сърцето й. Дишането й се учести и след бр ...