Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впечатление, че се любеха в една и съща малка стая с огромно огледало на едната стена. При положение, че къщата беше достатъчно голяма и имаше и други стаи. Не възразяваше. Нямаше думи, нямаше излишни превзетости, както ги наричаше Рико. Мей пристигаше с такси, влизаше и се запътваше към позната стая. Събличаше се и чакаше. Рико идваше минути след нея, винаги с кърпа около кръста. Без да отрони дума, започваше да я люби. С финес и чувство. Понякога на Мей й се искаше да си поговорят, но когато се запознаха, това беше условието от негова страна. Странният, но красив и елегантен мъж й хареса. Не обмисля дълго предложението му. Не съжаляваше за нищо.
...
Рико се смяташе за перфектния любовник. Работата му като актьор в порноиндустрията го караше да мисли така. Само че напоследък всичко му беше опротивяло. Едно и също почти всеки ден. Още беше млад и имаше сили, но един ден когато остарееше...
Не умееше да прави нищо друго. Големите пари, които получаваше и високият стандарт на живот, го задържаха тук. И капризите на жена му. Не подозираше за нейните наклонности. Запознаха се случайно, в чакалнята на зъболекаря. Не беше от силиконовите, изкуствени красавици. Кестенява коса до рамената и почти момчешка фигура. Облечена рокля на цветя. Имаше много свежест в нея. Рико се влюби на мига. Когато тя излезе от кабинета, той без да губи време й направи предложение за среща. Тя само се подсмихна и отмина.
Вътре в кабинета на зъболекаря срещу една стотачка успя да научи името и адреса на тайнствената жена. Изпрати огромен букет с цветя и писмо, в което се извиняваше за настойчивоста си. Написа кой е, с какво се занимава. Не скри нищо. Обичаше честните отношения. Написа и телефонът си с молба, ако желае да му звънне.
...
Измина една година от тогава. Изгубил надежда, Рико се отдаде на работата си. Дори, за да забрави за увлечението си започна да се снима и в сериали по телевизията. Докато един ден, когато се прибра скапан от дългите снимки, не чу съобщението на телефонния секретар.
„Рико, обажда се Дона Уелш. Едва ли ме помниш. Аз съм жената, която ти видя при зъболекаря и искаше да видиш отново. Ако все още имаш това желание, обади се на телефон...”
Без да губи време, Рико избра номера. Отсреща чу тих и нежен глас.
- Ало, Рико?
- Дона!? Как знаеш, че съм аз?
- Това е телефон, който само на теб съм дала.
Дълго говориха. Имаше какво да си кажат. Оказа се, че през тази година тя е следила кариерата му. Беше наясно с неговия начин на живот. Беше премислила плюсовете и минусите преди да предприеме следващата стъпка.
Започнаха да излизат и след още половин година се ожениха във Вегас. След сватбата, Рико замина за снимки в новия сериал. Беше намалил участията си в порнофилмите. Случи се обаче, че един от актьорите се разболя и спряха временно снимките. Върна се по-рано в къщи и завари жена си в прегръдките на... друга жена.
Стана му неприятно. Не от видяното. Беше се нагледал на какво ли не. А от това, че не му каза. След това започна промяната в нея. Постоянните капризи, скъпите покупки. За да ги удовлетвори, се върна по-активно в порноиндустрията. Парите там бяха значително повече. Но не му стигаше смелост да откаже на жена си. Прекалено много я обичаше и жертваше себе си в името на любовта. Дори отстъпи пред последния й каприз. Дона искаше да го наблюдава как се люби с друга жена, а тя -скрита да бъде зад тъмно стъкло... с приятелката си.
...
Мей стана от леглото. След поредицата от оргазми се чувстваше на десетото небе. Рико беше излязъл от стаята. Тя се облече и тръгна. Минавайки покрай съседната стая, чу шум и охкане. Не устоя на изкушението и за пръв път си позволи да наруши уговорката. Отвори, влезе и... остана като втрещена. Вътре две жени се любеха диво пред погледа на Рико, а през стъклото на стената се виждаше стаята, в която тя беше преди малко. Мей се дръпна назад и излезе. За да не се върне повече никога тук.
© Христо Костов Todos los derechos reservados