Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впечатление, че се любеха в една и съща малка стая с огромно огледало на едната стена. При положение, че къщата беше достатъчно голяма и имаше и други стаи. Не възразяваше. Нямаше думи, нямаше излишни превзетости, както ги наричаше Рико. Мей пристигаше с такси, влизаше и се запътваше към позната стая. Събличаше се и чакаше. Рико идваше минути след нея, винаги с кърпа около кръста. Без да отрони дума, започваше да я люби. С финес и чувство. Понякога на Мей й се искаше да си поговорят, но когато се запознаха, това беше условието от негова страна. Странният, но красив и елегантен мъж й хареса. Не обмисля дълго предложението му. Не съжаляваше за нищо.
...
Рико се смяташе за перфектния любовник. Раб ...