14 mar 2012, 11:28

Любовта

  Prosa » Relatos
877 0 5
1 мин за четене

Когато срещнеш някой и този някой те накара да не спираш да мислиш за него, дори когато спиш. Ужасното чувство, когато него го няма и сърцето ти е празно.

Желанието да го имаш е по-силно от всякога. Дали наистина го искаш? На това

можеш само ти да си отговориш. В главата ти бушуват ветрове и падат тежки камъни, а ти самата не знаеш дали това е правилно. Човек се учи от грешките си, но дали тази

грешка си заслужава? Никога няма да разбереш, ако не опиташ. А трябва ли да рискуваш? Една жена може ли да бъде наистина обичана или това е просто една заблуда от страната на противоположния пол? Всеки ден по улиците виждаме много и най-различни хора и поне веднъж не сте ли си задавали въпроса какво чувстват тези хора? Дали и те търсят щастието в любовта, или вече са го намерили? Какво всъщност означава да си наистина щастлив и може ли един човек да те направи такава?
Дали едно момче може да върне усмивката на лицето ти, която преди това стотици
 са премахнали? Разстоянието пречи ли на любовта, или това са просто едни числа? Може ли едно момче така да те заплени, че ти да се чувстваш наистина самa, когато то е на километри от теб? Любовта възможна ли е въпреки разстоянието? Могат да се зададат още милиони такива въпроси, но любовта е чувство, което всеки един човек изпитва по различен начин. Тя може би наистина съществува, просто ти сам трябва да я почувстваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Марчинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...