ЛЮБОВТА, КОЯТО СПАСЯВА, ЛЮБОВТА, КОЯТО УБИВА

 Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из полето извън крепостните стени, беряла цветя, гонела пеперудите, а понякога се притичвала на помощ на някоя старица, която едва носела товара си от сухи дърва или торба картофи от нивата. Но не всички се радвали на момичето, знаете, че по света има и много лоши хора.

    Веднъж, както си вървяла по пътя, я настигнали няколко конници , въоръжени до зъби. Лицата им били скрити от големи шапки и кърпи, вързани така, че да скриват устите и носовете им. Момичето ги поздравило учтиво, но когато понечило да продължи пътя си, един от тях я грабнал, ударил я с юмрук и я завързал на седлото. Мъжете били разбойници и мислели, че ще получат богат откуп за девойката. Завели я в студена пещера с  черни стени от дима на постоянно горящия огън.

      През нощта девойката се свестила, поискала да се изправи, но ръцете  и краката й били вързани със здрави въжета. Обзел я голям страх, не знаела какво ще направят с нея. Започнала да плаче силно, молела разбойниците да я освободят, но те сякаш не я чували. Плакала цяла нощ, а на сутринта един от тях дошъл при нея и я заплашил, че ако не им се подчинява, ще убият родителите и брат й. Казал й, че баща й ще трябва да приготви за откуп една торба злато и да я остави зад старата чешма на кръстопътя. А тя трябвало да му напише писмо и да му съобщи това. Развързали я и й дали хартия и перо, тя написала каквото й наредили, а един от негодниците се промъкнал до къщата на родителите й и подхвърлил писмото в двора.

   През нощта девойката отново много плакала и се молила на боговете да й помогнат да спаси семейството й, защото баща й нямал толкова злато и разбойниците щели да убият всички. Както се молела и плачела, така заспала и й се присънил странен сън. Един мъж,облечен в черно и със забулено лице й казал, че може да й помогне да си отмъсти на злодеите, но в замяна тя трябва да обещае, че никога, при никакви обстоятелства, не бива да целува никого от близките си. Момичето нямало изход, то било нетърпеливо да накаже похитителите си и затова обещало. И се събудило.

    Първо разбрала, че е свободна, нямало вече въжета, които да стягат ръцете. Но и ръце нямала, а черни щипки. Нямала и крака, а някакви грозни израстъци. А вместо уста имала дълъг и остър шип и опашка. Била се превърнала в скорпион! Нямала време да съжалява за прибързаното си съгласие, за нея било важно да се разправи със злодеите.

    Отровата й стигнала за всичките и до сутринта те умрели в страшни мъки. Когато и последният издъхнал, девойката-скорпион тъжно погледнала грозното си тяло. И тогава странният мъж отново се появил.

„Искаш ли да станеш отново човек?“ , попитал той. “Само че нали помниш какво ти казах предишния път? Няма да целуваш никого, защото отровата ти ще го убие! Няма да разрешаваш и на никого да те целува, равносилно е и той пак ще умре от докосването до тебе.“

„Но защо, защо? Нали вече си отмъстих, убих злодеите, защо трябва да продължавам да пръскам отрова?“

„Ти уби , няма значение, че са разбойници, ти уби живи същества , а едно убийство те прави отровна завинаги. Колкото и да си добра, колкото и благородни да са намеренията ти, убийството е отрова, която те просмуква изцяло и не можеш да се изчистиш от нея никога!“

   Натъжило се момичето, това я поставяло пред труден избор.  Решила да не се връща при близките си, те и без друго вече я смятали за мъртва. Тръгнала в съвсем друга посока,  минала  през много градове и поля.

  Веднъж седнала да си почине под едно дърво. Хапнала малко плодове и искала вече да стане, когато чула странен шум в тревите. Погледнала и какво да види: едно едро куче с червеникава козина се борело с отровна змия. Змията съскала и вече щяла да го ухапе смъртоносно, когато девойката-скорпион я хванала и без много да мисли, забила жилото си точно зад главата й. Влечугото моментално паднало мъртво.

    Тогава от гората се задал млад момък на кон, препускал силно, но когато видял девойката, в ръка с мъртвата змия, конят му се заковал на място. Кучето радостно се спуснало към него, залаяло, след това отишло при момичето и потъркало глава в полите й, сякаш искало да разкаже какво се е случило.

- Коя си ти?- попитал младежът- Какво правиш тук и каква е тая змия?

- Нападна ме, казала девойката, щеше да ме ухапе, ако кучето ти не беше я убило!- и тя погалила животното по главата, а то близнало ръката й.

- Накъде си тръгнала? Наблизо ли живееш? Ако няма къде да спиш, можеш да дойдеш у дома. Чух, че в града се търсели шивачки, ако можеш да шиеш, ще си имаш работа , а на първо време можеш да живееш и у нас.

    Младият мъж харесал девойката- скорпион още от пръв поглед и не искал да я пусне да си тръгне, затова измислил историята с шивачките. Момичето си помислило, че там ще е на непознато място, никой няма да й е толкова близък, че да се налага да го целува и всичко ще е наред.

    Минало време и тя все така живеела в дома на родителите на момчето. Наблизо се навъртало едно момиче, мръсно, окъсано и не съвсем с всичкия си. Хлапетата й се подигравали и я наричали „годеницата на Вир“, така се казвал синът на хазаите на Родия, момичето-скорпион. Неизвестно защо, клетницата намразила гостенката и хвърляла камъни към нея. Децата казвали, че я смята за съперница, която й е отнела любимия, въпреки че Вир никога дори не бил говорил с нея. Един ден я нападнала на улицата, размахала нож и посегнала да го забие в гърлото й. Родия се опитала да се отбранява, но лудата била силна и лошото щяло да се случи, ако една силна ръка не хванала ръката й. Бил Вир, който се борел с нея за да я обезвреди. Но тя се отскубнала и щяла да го наръга. В тоя момент Родия се озовала зад нея и впила жилото си в гърлото й. От смъртоносната целувка нещастницата мигновено издъхнала. Никой не видял какво точно е станало и всички мислели, че внезапна болест  я е поразила.

- Добре ли си? - попитал Вир, но Родия останала безмълвна, не можела да понесе мисълта, че е извършила още едно убийство, макар и за да защити любимия.

    Тогава младежът се приближил до нея и я прегърнал, понечил да я целуне, но тя се изтръгнала от прегръдките му и избягала.

- Родия, почакай! - извикал той - Не исках да те изплаша, само да те успокоя!

    Вечерта Вир казал на родителите си, че обича Родия и иска да се ожени за нея. Те се спогледали с тревога и обещали, че ще говорят с нея.

    През нощта се чула страшна врява и лай на кучета. Родия се събудила , наметнала дебела дреха, защото било зима и навън валял силен сняг и погледнала през прозорчето. Някъде недалеч по уличката се чувал вълчи вой. Била чувала, че вълци слизат в селото и нападат кошарите, затова взела една тояга и бързо тръгнала на помощ. Но видяла, че не овце преследват хищниците, а закъснял пътник на кон. Извикала силно, за да ги привлече към себе си и размахала тоягата. Напразно конникът й викал да бяга, тя продължавала да вика вълците. Водачът на глутницата скочил към нея, тя затворила очи и жилото й се забило в муцуната му. Едрият вълк мигновено паднал мъртъв, другите се стъписали за малко, а след това подвили опашки и избягали. Ударила го с тоягата и разбила главата му, така щяла да има обяснение по какъв начин го е убила.

    От съседните къщи излезли хора с факли, осветили улицата. Разбрали, че конникът е големият брат на Вир, Баян, който бил учил за лекар в чужбина. Вече бил завършил и се връщал у дома. Той разпитал кое е това смело момиче, което му спасило живота и близките му разказали как се е появила при тях, а Вир със светнали очи заявил, че непременно ще се ожени за Родия.

   Когато по-малкият брат заспал, родителите и брат му решили да поговорят с Родия. Те отишли в нейната стая и я попитали дали е съгласна. Обяснили й, че Вир страда от страшна болест, за която няма лечение и скоро ще умре, но той самият не знае за това. Брат му казал, че се е прибрал след като получил писмото от родителите си. В чужбина се съветвал с много известни лекари, дори и с магьосници, но никой не знаел лек за тая болест. Имало само едно лекарство, но Баян така и не го намерил.

   Родия казала, че ще си помисли и ще им отговори на сутринта. Но била много уморена от преживяното и заспала. Зазорило се и Вир се събудил. Видял, че вратата на стаичката на Родия е отворена, влязъл,навел се над спящото момиче и го целунал. Изведнъж почувствал страшна болка и паднал на пода.

-Какво става  мене? Какво ми направи?

  От вика му всички се събудили и дошли при тях. Родия се разплакала и им разказала всичко, за проклятието, което я сполетяло просто защото искала да се защити от разбойниците и заради което избягала от близките си. Разказала, че тя ужилила змията, а не кучето я  убило, че тя впила жилото си в лудата, защото трябвало да защити Вир, че и вълкът е умрял от нейната отрова.

   Изведнъж всички погледи се насочили към Вир, който,чудно нещо, бил все още жив.

- Ако си бях тръгнала тая нощ, хлипало през сълзи момичето, той щеше да живее още...Трябваше да си тръгна, но съм заспала! Накажете ме като искате, убийте ме, аз съм чудовище и не трябва да живея повече! Никога няма да се изчистя от отровата си, няма да престана да убивам...

- Не е така - намесил се Баян- Ако Вир не беше те целунал, щеше да умре от болестта си, а сега ще се излекува! Отровата на скорпиона е единственото лекарство за него, но аз не можах да намеря скорпион, по нашите земи няма, а да обикалям света щеше да мине много време...Ти спаси и брат ми, Родия! Виж, вече се съвзема, скоро ще стане на крака и по нищо няма да личи, че е бил болен...

   Неусетно през входната врата се промъкнала черна сянка. Бил мъжът,който омагьосал Родия.

- Избирай, Родия, казал той, мога да премахна проклятието и ти ще се омъжиш спокойно за Вир, ще бъдете щастливи и ще се радвате на деца  и внуци...Но ако останеш каквато си, ще можеш да излекуваш много болни, които иначе ще умрат. Някои от тях са много млади, други още деца... Всички се надяват на чудо, но чудото си единствено ти!

   Нямала много време да мисли нещастната девойка. Поглеждала ту към Вир, ту към брат му.

- Трябва да останеш същата, Родия, знаеш ли , че всички лекари по света се молят да открият това лекарство и никой не е успял? Ще работим двамата, ще работим ден и нощ и ще излекуваме много хора... Те с благодарност ще произнасят името ти, като на светица.

    Но изведнъж млъкнал. Видял помръкналото лице на брат си, който щял завинаги да се раздели с любимата си.

   И Родия избрала. Тихомълком събрала багажа си за да тръгне с Баян и да носи надежда и изцеление на страдащите.

- Ако можех аз да поема проклятието ти, Родия... - промълвил Баян- нямаше да се колебая! Ще можеш ли някога да ми простиш, че повлиях на избора ти?

- Не можеш да ми помогнеш, Баян, всеки сам носи отровата си...Отровата и любовта... Тя убива, тя и лекува...

    И двамата поели по пътя си, отдадени на тежките си мисли. Чакала ги много работа, много човешко нещастие.

СЕПТЕМВРИ 2015