Няма ли възможности пропуснати, които ти тежат на съвестта? Че няма вече шанс за същите неща да станат сбъднати желания... Защото няма как, изпуснал си завинаги моменти приказни. Те сега са затворени за теб, нови начини за стари копнежи не се дават току така - изпуснеш ли момента тва са унищожени парчета от пъзела които никога няма пак да подредиш. Ти докато имал си мегдан за успех си спиш, чак сега искаш с действия привличането да възстановиш. Но няма как - ще видиш, че си си посял си сам попарата на бездействието да сърбаш, там и тук навсякъде имаше избори и ти избра мълчание, мислейки че някакви искрици ще подпалиш. Ще се накажеш ли или ще продължиш напред някакси счупен, но страданията да чувстваш са безчет, като поет си ти зает. А работата е на заден фон... Може би оставен е нещастен зов от любов, за която като е било време не си бил готов. Сега е изпуснат шанса до живот. Няма да има втори шанс, плаща се за този миг солено, определено...

Шансовете невъзстановими са преплетени от чувствата незабравими, но копнежите недостижими са напълно неопровержими. И в тежки зими и в горещо лято - с любов сърцето ми е залято. И за тва да съм влюбен аз избягвах го... Но беше нещо непознато, да се закотвя във вечната любов преносно и пряко. Пропуснатите възможности са нещо неприятно, и да градиш после пак всичко отначало.

По тебе гасна.
Искам да те грабна.
Искам да пламна
от усмивката ти страстна.
Ти си желана, но любовта ни
е неизживяна, но реална.
И плана е в тайна.
Няма да те обичам да престана.
Не бъди отчаяна - а засмяна.
Оставаш моята "промяна".
На поляна с теб да поостана.
Или покана за вана, но неочаквана.
Внезапна промяна, за теб да мисля
Как да престана, да те открадна
Няма как през екрана, и виртуална
Вербална комуникация - Желязна дама.
И енергия сексуална е насъбрана.
Оставаш скрита рана в душата.
Сълзата проляна, отгатна ли
В мене бушува урагана.
Проза кодирана. Главата ми
е замаяна. Ти си специална.
Приказна и коварна.
Незаменима си и нямаш равна.
Вечерта без теб е мрачна.
Показвам знака - изискана и елегантна.
Няма да пиша лирика вургарна...
Само описвам чувствата си,
Не си избрана случайно, сладурана.
Аз съм като риба - ти за мен си океана.
Обичам те като марихуана.
Но мисля че това го знаеше, майна.
Това е лечението на мойта травма.