Любовта, вещицата -3

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да може да вижда затворените й от наслада очи. Ще полудее, божичко, ще умре – с нея е толкова хубаво, колкото никога досега не е било…

-Буюклиев! Дани бе!  - Една възглавница се стовари върху него, съня се пръсна на парченца, които се разлетяха и разтопиха като мъгла. -`Ай спри се вече с твоя секс, че не можем да мигнем от теб!

Спалното помещение се разтресе от кикота на будните войници, а заспалите се размърдаха и запротестираха.

-Идиоти! – промърмори Даниел и запрати възглавницата обратно, след което се обърна с гръб и се помъчи да извика обратно съня с голата Тори. Разбира се, не успя.

-Коя сънуваше? – не мирясваха приятелите му. – Тукашното гадже или твоето си в Перущица?

-Неговото си бе, много ясно – внесе уточнение Иван от Калояново, който от четири месеца беше сгоден и вече бе станал фанатичен защитник на моногамията.

-Ба, неговото… такова момиче заби тука… Неговата сигурно вече е овършала половината университет!

Даниел стисна очи и съжали, че и ушите нямат същата способност. Мисълта как ли го „чака“ Петя, отдавна не му даваше мира. Щом той се прибереше в домашен отпуск, тя му се нахвърляше като невидяла мъж не от седмици, а от години. В същото време беше чувал подхвърлени оттук оттам недомлъвки и и от тях главата му бучеше и преливаше, мътна като Въча напролет. В един такъв мътен момент му се изпречи Тори пред очите и той удивен се запита къде е блял досега. Колко му е дори да се е сблъсквал с нея, ама кой да ти забележи?

-Сега Дани ако е тарикат, ще тъче на два стана – лукаво подхвърли някой. – Умното теле от две майки бозае.

-А другото чувал ли си го – за двата стола? – хапливо отговори Делко. – Ей, това, мъжете сме големи прасета. Едното чукане ни е в главите. За жените това е на последно място.

-Я му дайте термометър на тоя! – провикнаха се двама-трима.

-Така е – защити се Делко. – На едно момиче не му трябва много, обаче пък дадеш ли му го, всичко можеш да поискаш, ще ти го даде. Даже и това, дето си го мислите…

-Пари и уиски!

-Глупости!… Да я уважаваш… да си нежен с нея… да я пазиш…

Настъпи кратка тишина, всеки премисляше думите му. Внезапно Славчо Кюфтето поиска уточнение:

-От к`во трябва да ги пазим бе? Да не ги бият ли?

Спалното се взриви от гръмкия кикот, разсмя се даже и намусеният Даниел.

-От бременност бе, овен!

В тъмното помещение се вряза един светъл правоъгълник и застаналият на вратата старшина изръмжа:

-Давам ви пет минути да дойде Сънчо и после ха чуя „гък“, ха съм ви таковал лелята!

Момчетата притихнаха и за по-сигурно се обърнаха гърбом. Старшината със задоволство огледа резултата от възпитателната си намеса и хлопна вратата. Войниците изчакаха стъпките му да заглъхнат и надигнаха глави.

.Днес е сряда, нали? – просъска някой. – В сряда му е вечер за порно.

Стаичката на дежурния отскоро се радваше на нов лукс – наскоро създадена местна кабелна телевизия. Всяка сряда и събота след полунощ пускаха порнофилми. Бленувана химера за редниците. Един се беше опитал да се присламчи и поне да слуша, но си спечели престой в карцера. „Малко да си поговориш с паяците там, че пукнаха от скука“. Карцерът наистина се ползваше много рядко по предназначение, в малкото поделение беше спокойно и инциденти почти не се случваха.

-Тоя ми напомня за баща ми, когато бях малък – промърмори Ангел от Раковски. – Като ми скръцнеше със зъби да заспивам по-бързо… и си мислеше, че не се сещам защо. Само че после като заключеха спалнята, аз ставах да си играя.

-Хайде да спим вече, а? – предложи Даниел.

-Твоята е лесна. Ти твоето порно вече го изгледа…

Войниците тихичко се закискаха.

-Оставете човека! – уж помирително, но със зла нотка в гласа се обади Коцето. – Той, горкия, само насън ще види порно с русото маце.

-Сигурен ли си? – не му остана длъжен обвиненият.

-Повече от сигурен. Щото си смотан. Още онази вечер можеше да я отпрашиш.

-Ти откъде знаеш, че не съм?

-`Щото на другия ден я видях, като слизах в селото. Нямаше вид на изчукана.

Даниел сам не разбра кога и как се  е озовал в другия край на спалното и надвесен над Коцето, натиска гърдите му с коляно.

-Буюклиев! Я мирувай!

Всички разтревожени наскачаха, разтърваха ги, издърпаха нападателят настрани, а Коцето също скочи от леглото и сега стояха настръхнали един срещу друг -  два клокочещи от младост, сила  и тестостерон вулкана.

-Какво бе?... Ще ме биеш ли? Давай! – предизвикваше единият, а другият се опитваше да се измъкне от ръцете на приятелите си.

-Дани, остави го! Не виждаш ли, че нарочно те дразни?

Делко нарочно повиши глас. Ако старшината не се намеси, ще се стигне до бой и тогава някой сериозно ще си изпати.

Точно това стана – началството нахлу в спалното и ревна:

-К`во правите вие бе? Кой започна?

Войниците наведоха глави.

-Казвайте кой беше, че един върху друг ще спите в ареста, ваш`та мамица…

-Аз бях- мрачно призна Даниел.

Старшината постоя известно време, местейки очи върху момчетата. Младши сержант Буюклиев никога не беше създавал проблеми, макар че в началото ги бяха очаквали – всички от командния състав бяха предупредени кой е баща му. Ненапразно беше пратен точно тук – в това поделение войниците не бъхтеха с кирки и лопати, а охраняваха складове с военна продукция. Сега какво да го прави тоя идиот? А не може да не направи нищо, той началник  ли е, или лукова глава? После ако питат къде е бил дежурния офицер и с какво е бил зает по време на инцидента…

- Буюклиев, два непоряда. В петък момчетата ще заграждат моми в селото, ти ще лъскаш столовата с четка за зъби!

-Ама…

-Три непоряда! – изрева бесен старшината и отиде да си сипе една ракия. Порното му се беше отщяло.

Дълго след като спалното най-после утихна, Даниел остана да седи на леглото си и да се взира в тъмното с налети от яд очи. В петък Тори щеше да си дойде, а той нямаше да я види. А и тя какво ще си помисли за него – че я  е натискал там, под лампата, и после я е забравил?

-Горе главата, братче – прошепна Делко в тъмното. –В петък аз съм дежурен. Ще измислим нещо.

-Какво, някаква магия ли знаеш?

-Не, ама знам къде в оградата има дупка… А ти нали знаеш, че Спас ще черпи в сладкарницата за рождения ден и тук няма да остане кьорав човек?

В петък вечерта Коцето седеше в сладкарницата, вдигаше наздравици за рожденика, но с едно око поглеждаше към вратата. Беше обмислил стратегията си за сваляне на русото гадже до най-малката подробност. Нямаше начин да не му върже, колко мацки е свалил така… Момичетата обаче така и не дойдоха. Всъщност, влязоха в сладкарницата, спряха се да разменят няколко думи с бармана, поздравиха Славчо Кюфтето , който бе отишъл до бара да смени чашата си. (Ама че тъпак, изпи половината ракия и чак тогава се сети, че чашата му е мръсна) После излязоха и повече не се появиха.

Коцето присви очи. Нещо не беше както трябва.

Славчо Кюфтето продаде тайната за две ракии и десертите за една седмица. Бил дал на момичето бележка, в която пишело да чака в беседката в двора на детската градина.

…Виктория

Седеше в тъмната беседка и сърцето й щеше да изскочи от страх. Още не можеше да повярва, че е способна да дойде сама в тъмното дотук, да стои в беседката вече повече от час и да чака момче. Но пък и тайно се радваше, че този път тя и Дани ще са сами, без да привличат погледи, пък било то и загрижения приятелски надзор на Доника.

Чу тупване зад гърба си – някой прескочи оградата – и изписка.

-Тори… тихо, аз съм.

Високата фигура притича до беседката и на момичето дъхът му секна от нетърпеливата прегръдка.

-Забавих ли се? Дълго ли ме чакаш?

-Не – излъга тя. – Мислех, че ще се видим в сладкарницата. Защо тук?

-Не ти ли харесва мястото?

-Харесва ми – призна Виктория със засрамена усмивка. -  Само дето никога не съм предполагала, че тук ще имам среща. И то с войник.

-Какво ни е на нас, войниците?

-Не ви харесвах. Досега де… Ако не беше Доника с нейния нов възлюбен…

-Тогава ще ги поканим за кумове.

-Тоя пък… - тя се засмя, макар че усети как сърцето й прескочи няколко такта. – Не бързаш ли малко?

-Не.

-Бързаш. Аз още нямам рокля – подразни го тя.

-Майка ми ще ти ушие.

Развеселена и развълнувана едновременно, Виктория се сгуши в него и прошепна в грубата униформа, за да внуши по-скоро на себе си:

-Стига глупости…

Нямаше намерение да се издава и да става смешна, но цяла седмица не можеше да изгони от главата си глупавата мечта той да я отведе в къщата си, където тя да го чака. Да го чака да излезе от казармата. Да го чака и посреща докато очите й гледат белия свят…

Като всички момичета и тя си имаше своя представа за щастието. За нея то беше в две неща – в любимото й писане: обичаше да потъва в свой си свят, където да търси думи и да ги изглажда и да ги подрежда като внимателен ювелир. Другата й представа за щастие беше мъж, който да й подари общ техен свят. Тези две мечти не беше доверявала нито на майка си, нито на приятелка. Майка й щеше да се изсмее на първата, а приятелката – на втората.

Потънала в ръцете на Дани, тя вдигна очи и й се стори, че половината парче от луната на небето прилича на лодка, люлееща се в парцалива мрежа от тъмни облаци. Облаците ли се поклащаха и потреперваха… или самата тя, упоена от меките му устни?

 Нещо горещо пропълза под ризата й, дръпна я и долните капси се изпукаха. Горещото нещо – дланта на Дани – помилва оголения й корем и тръгна нагоре, като по пътя й капсите се отваряха и разкриваха бяла настръхнала кожа.

-Какво правиш?... Спри!

-Тори, тук никой няма да ни види...

-Престани веднага!

-Не ме мъчи де. Цяла седмица съм чакал…

-Чакал си да ме… Веднага ме пусни!

Макар, че досега беше омекнала и замаяна от ласките му, щом страхът забълбука в кръвта й, Виктория се превърна в изопната струна. Заблъска с пестници по гърдите му, докато властната хищна прегръдка отслаби захвата си.

-Какво ти става? – той обиден и ядосан се вторачи в нея, а тя побърза да се загърне с ризата, сякаш плата щеше да я защити.

-Не ме пипай!

-Няма, спокойно. Отщя ми се.

Виктория се сви унизена и нещастна, обърна се, за да не гледа помрачнялото му лице. Мисълта, че го е отблъснала и той ей сега ще си тръгне, я накара да се унизи още повече с признанието:

-Никога не съм… никога досега не съм…

И млъкна. Задавиха я сълзи, тя стисна очи, за да не ги види той. И самата тя да не гледа как я изоставят.

-Тори… извинявай…

Ръцете му отново бяха станали внимателни и нежни, когато легнаха на раменете й и я притеглиха към гърдите му. Момичето облегна гръб на тези гърди и помисли, че с такъв щит зад себе си може да разкъса целия свят със зъби.

-Мислех, че си достатъчно голяма, за да си спала вече с някого.

-Е, не съм.

Това беше най-пазената й срамна тайна. След две седмици навършваше деветнадесет – сама и недокосвана. Момчетата, които тя харесваше не я и поглеждаха. В редките случаи, когато някой й обръщаше внимание, го правеше по толкова обидно евтин начин, че я караше да  реагира инстинктивно като дива котка – да се озъби, да навре сваляча в миша дупка като го унищожи само с думи. Доника отдавна я съветваше, че мъжете се печелят с мъркане, а не с показване на нокти. Но тя пет пари не даваше.

До тази вечер…

-Не мога, Дани. Не мога сега. Не тук.

-А кога? И къде?

Тя не можеше да му отговори дори на въпроса „Дали“. Мисълта, че това все един ден ще трябва да се случи, винаги я хвърляше в смут и ужас. Нямаше представа ще може ли някога да се почувства достатъчно готова.

-Тогава ще чакам – той се засмя тихичко, светнал от радост и гордост. – Но дотогава си запазвам правото да целувам където си искам.

Внимателно разтвори ризата, гарвановочерното петно на косата му легна на рамото й. Момичето отново погледна сребърната лодка в небето. Премаляла си помисли, че ако Дани продължава така… по дяволите, май няма да чака дълго…

Внезапно и двамата отскочиха един от друг, за да скрият очите си от ослепителната светлина на фенера, насочен към тях като дуло на пушка.

-Браво бе – процеди кисело старши сержант Добрев. Измери с вбесен поглед избягалият от непоряда, а после го премести върху момичето и лицето му се изкриви от ярост. Всичко беше допускал, ама точно Буюклиев да избяга… И да го открие тук да се натиска не с коя да е, а с щерката на един от най-добрите му приятели…. Утре как ще погледне бай Борис в очите, след като вече е виждал дъщеря му полугола, почти яхната от някакъв войник? Негов войник!...

-Чичо Тошо… - плахо започна Виктория с тънък като на паникьосано мишле гласец.

-Броя до пет, в това време да си се омела оттук. Да не се налага да те хващам за косата и да те водя при баща ти такава, каквато си сега.

Тя отвори уста да възрази, но бързо я затвори. Погледна наведената глава на Дани, обърна гръб и се затича към къщи, закопчавайки ризата в движение.

-Буюклиев, пред мен! – заповяда офицерът, насочил към момчето и фенера, и пистолета си. Така излязоха от двора на детската градина, на чиято каменна стена бе облегнат мотора на старши сержанта. Той го яхна и подигравателно подхвърли:

-Доигра ти се и дойде да се полюшкаш, а? Хайде сега да си поиграем на гоненица . – моторът изрева яростно, яростно изрева и мъжът:

-Тичай пред мен, че те спуках!

Даниел хукна напред, следван от машината, като благодареше наум на офицера, че му спести това унижение пред момичето.

Първото, което видя, когато влезе в поделението, беше сияещата, тържествуваща усмивка на Коцето, който пушеше, облегнат на стената на столовата. И последното. Защото щом пред очите му се спусна мрачна завеса, остана само яростта и болката в юмруците.