Промяната не дойде бързо. Защото в душите на хората, всяка крачка напред е съпроводена от компромис. Към себе си, ближния, приятеля, съседите, семейството. Човек обикновено има големи планове за живота си, но после разбира, че границата между реалност и мечта е толкова крехка.

Така беше и с Люси, жена на средна възраст, около 40-те години. Имаше нормално детство, с баба и дядо, с родители, които я обожаваха. Учеше се добре, имаше отличен успех, само по геометрия и френски го позакъса.

Тръгна на уроци.

Засегна я социализмът.

Ала тя не разбра, че той е монета с две остриета. В осми клас дойдоха промените , баща ѝ заемаше ключова длъжност в партията. Майка ѝ беше учителка по химия. Имаше по-голям брат, приеха го да следва.

Тя обичаше да пише дневници, имаше приятелки, но когато завършиха 11-и клас, всеки тръгна по своя път.

Вярна и остана само Цецето, много странна и особена. Имаше едно момче, което харесваше Людмила, но тя така и не се престраши да му даде нещо повече от студени целувки.

А бе привлекателна, с дълги кестеняви коси, тъмни очи, плътни устни. Приеха я да учи философия, но заедно с дружката и Цеца ги намираха нестабилни.

Когато един ден за една от лекциите не дойде Филип. Момче, с черни коси, но сини очи, с тяло изваяно, той седеше на задната скамейка и наблюдаваше.

Очите им се засрещнаха. Парещ огън премина през тялото на Люси.

След няколко дни, той я заговори.

После я покани на купон. Далеч от разврата, тя се напи и му се отдаде. След месец разбра, че бременна. Сподели с Цеца.

- Ще го махнеш, та ти си само на 22 години! Какво бъдеще те чака! Филип няма да приеме новината, ще се махне!

Не му каза, абортира.

Избягваше го. Той реши, че се мести в столицата и изчезна от живота ѝ. Нямаше обяснения, плачове.

След това Люси реши, че с мъже няма да се занимава.

Когато завърши отиде в родния си град и преподаваше на 8 и 9 клас. Годините препускаха.

Стана на 39 години, после на 40. Само с приятелката си бяха близки.

Цецето имаше кратък флирт с един търговец на бяла техника. Но той беше женен с две деца. Връзката им продължи около 2 две години. После той намери кратки обяснения, за да остане при пълничката си жена и удобството.

Защо ли любовта е една лъжа?

Говорим, обясняваме, мълчим, а за чувствата не намираме правилните думи?

Беше ранна есен. Дъждът бе приятел, а не враг. Листата още се чудеха дали да останат по дърветата.

- Извинете, може ли да поговорим?

- Да, кажете, господин?...

- Николов!.....

- Моята дъщеря не разбира много от абстракции, моля Ви ще бъдете ли така добра да и я вмъкнете на консултация?

- Разбира се, всеки петък от 14 часа събирам група деца….

Обичта е нож, но и пристан.

Самотен баща и самотна учителка, защо да е неправилно, непочтено?

Момиченцето бе разбрано, привързано към баща си. Навремето майката наркоманка ги изоставила. Той от две годишно хлапе, я отгледал. Красавец, но и много изстрадал.

Люси цъфтеше.

За първи път от всички страни обичта летеше!

Две сърца, които са толкова близко!

И Вселената се завъртя, любовта имаше име.

Дъждът е заслон, а небето – молитва.

Зимата крачеше бавно, защото чувствата бяха дълбоки.

Като един далечен зимен сняг.

С много жаркост и искреност.