Промяната не дойде бързо. Защото в душите на хората, всяка крачка напред е съпроводена от компромис. Към себе си, ближния, приятеля, съседите, семейството. Човек обикновено има големи планове за живота си, но после разбира, че границата между реалност и мечта е толкова крехка.
Така беше и с Люси, жена на средна възраст, около 40-те години. Имаше нормално детство, с баба и дядо, с родители, които я обожаваха. Учеше се добре, имаше отличен успех, само по геометрия и френски го позакъса.
Тръгна на уроци.
Засегна я социализмът.
Ала тя не разбра, че той е монета с две остриета. В осми клас дойдоха промените , баща ѝ заемаше ключова длъжност в партията. Майка ѝ беше учителка по химия. Имаше по-голям брат, приеха го да следва.
Тя обичаше да пише дневници, имаше приятелки, но когато завършиха 11-и клас, всеки тръгна по своя път.
Вярна и остана само Цецето, много странна и особена. Имаше едно момче, което харесваше Людмила, но тя така и не се престраши да му даде нещо повече от студени целувки. ...