Нито сме на север, нито сме на запад. Някъде между тях. Значи сме нещо средно между двете или по-скоро нещо неопределено. И все пак съществуващо. Така де - съществуващо. С идеята да се възродим. От какво? Като че ли сме имали някаква славна история, пък се а загубила някъде из годините, за което ние естествено вина нямаме. Като че ли сме били някое славно племе, пък някой ни е завидял, сключил сделка с Дявола и ни е прецакал. Като че ли някой ни е вързал очите, та не виждаме какво ни е Господ дал. А Той ни е дал! Дал ни е едно парче земя, ама с всичките му екстри. Но така или иначе не ни е построил кошара, в която да ни вкара, ами е оставил на нас да се погрижим за това. А ние? Ние тъкмо застроим нещо, започваме да въртим отрицателно глава, съборим го и решаваме, че ще правим друго, на по-различно място. Е, хубаво! Хайде отначало! И пак същото. И същият резултат. Така обикаляме напред и повече назад, търсим уж най-доброто място и все нещо не е наред. Какви сме такива хора, дето все нещ ...