Нито сме на север, нито сме на запад. Някъде между тях. Значи сме нещо средно между двете или по-скоро нещо неопределено. И все пак съществуващо. Така де - съществуващо. С идеята да се възродим. От какво? Като че ли сме имали някаква славна история, пък се а загубила някъде из годините, за което ние естествено вина нямаме. Като че ли сме били някое славно племе, пък някой ни е завидял, сключил сделка с Дявола и ни е прецакал. Като че ли някой ни е вързал очите, та не виждаме какво ни е Господ дал. А Той ни е дал! Дал ни е едно парче земя, ама с всичките му екстри. Но така или иначе не ни е построил кошара, в която да ни вкара, ами е оставил на нас да се погрижим за това. А ние? Ние тъкмо застроим нещо, започваме да въртим отрицателно глава, съборим го и решаваме, че ще правим друго, на по-различно място. Е, хубаво! Хайде отначало! И пак същото. И същият резултат. Така обикаляме напред и повече назад, търсим уж най-доброто място и все нещо не е наред. Какви сме такива хора, дето все нещо не ни харесва, и все намираме кусур на другите, и все сме готови да критикуваме, и все знаем, че не е точно така, ама никой не казва как е. Е, няма що - твърдо си заслужаваме титлата ПУСТИНЯЦИ. И това не е случайно. Има си причина, като всяко едно нещо в тоя живот. Като се позамисли човек, така, някак географски, може и сам да стигне до верния извод. Нали всички знаем, че нашата територия на географската карта прилича на едно животно. Ние сме решили, че това животно е лъв и сме  го пришили дори на герба си. Може и лъв да е, макар че... ама нейсе. И така, като погледне човек тоя балкански лев, той така се е разположил, че гривата и муцуната са му някъде на север и на изток. Гърдите и предните лапи - някъде на изток и на юг. Корема и задните лапи - някак си тъй на юг и на запад. И за нас какво остана? Остана севера и запада, естествено. Там, където Лъвчо гордо си е навирил трътката. (Като се замисля по-дълбоко, София затова е най-добре, щото е кажи-речи на оная работа на лъва). Ами да - нашего брата - пустиняка - има честта да обитава задните части на Лъвчо. И като обитатели на това съкровено и интимно място, се е оформил и характерът ни. И той много прилича на това, което излиза изпод опашката на балканския лев. Е, не сме всички еднакви, понеже понякога лъвът яде прясно еленско, а понякога му се налага да сдъвче и някой позамирисал крокодил, но горе-долу, смрадта си е същата. И с какво сме виновни, че сме на гъзъ на географията, а? А къде се е чуло и видяло жив организъм без отделителна система? Или ще стане някой тук и ще ми каже, че царят не сере, а? 'А-айде де!