Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче - протяжна, сватбена песен. Гърлено ù пригласяха птиците по клоните.
Смахнатата столетница – билкарката Мара почукваше по кората на дърветата и им шептеше нещо.Някак в съгласие дъбовете кимаха. Живи бяха и в сърцата си и се покоряваха. В торбата си магарешки бодили къташе.
Найден се доближи до старицата и свали калпака си, за да я поздрави. Общността почиташе билкарката. Вярваха, че е просветена, па макар и безумни думи да шепнеше понякога. Душата на всяка жива твар познаваше и с вещина болките от тъканта и разплиташе.
- Баби, - издума Мара, стискайки между пръстите си лилавата главичка на бодила. - завистта е като магарешки трън. По палтата ни полепва и дере до кокал. Платено е щастието в ...