Магарешки бодили по душата
Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче - протяжна, сватбена песен. Гърлено ù пригласяха птиците по клоните.
Смахнатата столетница – билкарката Мара почукваше по кората на дърветата и им шептеше нещо.Някак в съгласие дъбовете кимаха. Живи бяха и в сърцата си и се покоряваха. В торбата си магарешки бодили къташе.
Найден се доближи до старицата и свали калпака си, за да я поздрави. Общността почиташе билкарката. Вярваха, че е просветена, па макар и безумни думи да шепнеше понякога. Душата на всяка жива твар познаваше и с вещина болките от тъканта и разплиташе.
- Баби, - издума Мара, стискайки между пръстите си лилавата главичка на бодила. - завистта е като магарешки трън. По палтата ни полепва и дере до кокал. Платено е щастието в очите на хората.
Найден се усмихна и кимна в съгласие, след което попита:
- Бабо Маро, какво шепнеше на дърветата?
- Тайни, баби. За живота ни… - засмя се бабичката и бръчиците около очите ù се преплетоха.
- А знаеш ли какъв ще е животът ми?
- Като тръгнеш и се опариш, сам ще разбереш… Я ме пренеси през моста, че краката вече не слушат.
Найден грабна бабата на гръб и я понесе през моста. Тежичка бе старицата.
- За къде си, бабо?
- Тръгнах за селото с трите кръста. - каза бабата и млъкна.
- Далече ли е това село?
- И далече, и близо, между началото и края, между Бога и Дявола, между тук и отвъд.
Найден не я разбра, но я остави на брега и продължи към селото. Зад гърба му отекваха думите на Мара:
- Между три кръста не стъпвай! От зли очи се пази, ръце пречупват…
На мегдана на селото се виеше хоро.Тежко стъпваха момците, а престилките на момите хвърчаха като пеперуди. Найден се захвана за бялата месечинка - Еленка. С кръв в зениците го гледаха момците. Ядно затресоха земята, сякаш бодили дращеха ходилата им. Под краката им камъчетата хрущяха като куршуми.
С пламнали бузи Еленка даде нямо съгласие, половина до смърт на Найден да стане.
Черковните камбани запяха медено. Реката прихвана наново песента си. Еленка се прости с родителите и хванала мъжа си за ръката, покорно и с плам в очите го последва. Момците от селото само ядно кимаха с глави. Трънлива завист ги мореше.
- Тъмно ще е, братя, без нашата месечинка. Да си я върнем в селото.
С бързи стъпки момците настигнаха младоженците. Хванаха Найден и забиха нож в гърдите му, пред очите на Еленка. Девойката хвърлиха в реката. Водата белна. Месечината заплува по водната повърхност. Стана бяло и светло. Реката се прощаваше. Два гроба с два кръста сочеха пътя нататък.
Мара се мерна наоколо. В торбичка магарешки бодили събираше, алергиите в душата човешка да чисти. С поглед обходи землището между трите кръста. Съселяните на Найден и Еленка заживяха заедно, с тръните по палтата…
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Морела!
-
Твърде дълбоко и чувствено пишеш!
-
Хе-хе, esther (Морела Морт), чест са за мен думите ти, но не съм пораснала в словото достатъчно, за да мечтая за нещо подобно... -
Трябва да се заснеме филм по твоите разкази!
-
ivanleko91,радвам се,че моите писания ти допадат! <a href="http://smiles.33b.ru/smile.139736.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/91fb270160e2346f7a1c011d47a8b396.gif" border="0" /></a>
-
Прекрасно пишеш, Петя!
А завистта...отбягва добрите хора...дано да станат повече!
Поздравления! -
И в живота е така, Криси...
Малко нежност за вас <a href="http://smiles.33b.ru/smile.16403.html" target="_blank"><img src="http://s.rimg.info/df814bb3d23aa0c583c59471003bd6ea.gif" border="0" /></a> -
Много болка, Пете, много... лошото е, че не само в разказите...
-
Болезнени любови са,някак непостигнати,но въпреки дозата художествена измислица,следвам легендарното...
Срещнах една жена,преди седмица с много насъбрана болка в себе си,с много изживени житейски трудности...Заговори ме,без да ме познава,просто имаше нужда да сподели...
От всички неща,които ми каза за себе си,в мен останаха думите и..."Аз съм самотна майка,но заради децата си ще продължа да живея,дори хората да завиждат..." -
Защо все болката трябва да ни напомня, че сме живи, все още...Много силно въздействащи са разказите ти!
-
Хей добра идея При идването си на земята,всеки в шепички трябва да носи по една такава шкурка,защото пораснем ли огрубяваме,овълчваме се...
-
Понякога трябва шкурка за душата. Много харесах, Петя!
-
Бояна,благодаря за думите!
-
Силен, пронизващ с болка и истина разказ.
-
Ивайло,Наташа,Юлияна присъствието ви ме радва
-
Пишеш страхотно,Петя!Прегръдки,миличка!
-
Приятели,нямам много време да пиша...
-
Илия,благодаря!
-
Много силно произведение! Поздравявам те пишеш страхотно!
-
Няма любов,Лачезар.Поне тя е непостижима в този живот...
-
"...и те заживяха дълго и щастливо" няма любов...
Като цяло ми хареса.Направи ми впечатление,че действието на разказите ти(някои) се развива в балкана,това мн ме радва! Успехи -
Васко,след уморителния работен ден , думите ти ме ободряват!
-
Ти си неизчерпаем извор на чудесни разкази за различните аспекти на човешката душевност! Винаги чета с голям интерес всичко, което публикуваш! Поздрави, Петя!
-
Валка,думите ти ме радват!
-
Толкова си млада, а толкова мъдрост раздаваш...
Невероятна си Пете!
Прегръщам те с най-топлата си прегръдка, и майчински ти се радвам! -
-
Юлия,думите ти,точно в този момент ме стоплиха наистина.
Колко трудно е да бъдат разбрани добрите намерения понякога.Просто в момента исках да помогна на приятел,но понякога съветите,които даваме ,май объркват нещата...Все правя всичко наопаки... -
Да напишеш нещо с хубав и очаквано щастлив край, ми се струва много по-лесно, Петя! Ти умееш да ни потопиш в реалността и да ни накараш да я преживеем въпреки, че много ти/ни се иска да има щастлив край! Пиши така, както ти можеш! Очаквам с нетърпение следващата ти творба!
-
TeMiDa с тръните по палтата си живеем и чистим ли,чистим ли,те все повече стават...
locaaa_f,аз принципно не съм толкова весел човек.Много неща тежат на душата ми,ако ги преглъщам,те ще ме убият.Не знам дали мога да пиша весели неща дори,а толкова искам и да усмихвам хората. -
Хубав разказказ, Петя!
ама все ми се иска един щастлив финал! ех, тоя копнеж по щастливото и красивото - напиши ми еидн весел разказ за мене, та да се радваме всички !
Предгръдки! -
с тръните по палтата…
-
Признавам учила съм етнология,фолклор и донякъде познавам онова закодираното зад обикновената предметност-символите...Увлича ме ономастиката. Всяко човешко име за мен е вселена,изпълнена със загадки.
Психологията на човека не познавам добре.Всички ние сме различни,поради различни обстоятелства...Зад повърхнините смисли лежи може би нещо мистично,неразгадано,което тепърва предстои да бъде осмислено... -
Правиш чудеса с багри от фолклорната образност и с дълбоко познаване на народопсихологията. Винаги ми е удоволствие да те чета!
-
Може пък преждата,от която е изтъкана душата на българина или ако щете на човека въобще,да е обагрена с малко повече злост и завист...Може би за някой това е начинът да оцелеят...
-
Човешката злоба няма логика и истинска причина. Тя деформира душата и я прави демон. Интересен поглед към един вечен проблем. Поздрав!
-
Георги,опитвам се да осмисля българската народопсихология,да я погледна от друг ъгъл,за да намеря нещо,заради,което си струва да се продължи да се живее...
-
Отдавна не бях чел хубав разказ със селски сюжет... Браво!
Има нещо много Българско в такъв тип разкази... -
Таня,през моя скромен поглед,легендарното изглежда така...Втъкавам и себе си,някъде между написаното...
-
Настръхнах!
Гаранция за истинност! -
Като отрязък виждах в съзнанието си как младоженците вървят през гората и ги убиват...Всичко друго се навърза самичко...
-
Рядко се срещат разказвачи с такава дарба! Поздрави!
-
Юлия,благодаря ти!
-
Много хубав разказ! Поздравления!
Обичам да те чета, Петя! -
Надявам се да ви е останало нещо от разказа...
-
Това не се забравя...
Поздравления, Петя! -
Светло ми става приятели,когато се докоснете и до моя свят!
-
Силно и разтърсващо.
С много мъдрост и послания, тъжно и замислящо... -
Много силни и мъдри послания струят от разказите ти! Дано поне малко ги "закачим" в душите си! Поздрави!
-
По мотиви от легендата за град Елена
-
Красиво и тъжно !
-
Надя,Цветан,Веселка,Веска,Янко,Селена,Сириус Надежда правите ме щастлива!Благодаря ви!
-
Поздрав!
-
Силна и замисляща легенда!
Поздрав! -
Митологията ти е в душата!Силен разказ,благодаря ти!
-
Много силно!!!
Хареса ми как пишеш!!!
Поздрав!!! -
Много добре, както винаги...;
..."алергиите"??!
Поздрави! -
Благодаря ви! Спорен ден ви желая!
-
Много, много силна и замисляща легенда. Поздрави, Петя - възхитена съм!
-
"В торбичка магарешки бодили събираше, алергиите в душата човешка да чисти."
Ах, само ако можеше това да ги лекувааа...
!
Силен разказ!
Хареса ми, адашке!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
