Магарешки бодили по душата
Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче - протяжна, сватбена песен. Гърлено ù пригласяха птиците по клоните.
Смахнатата столетница – билкарката Мара почукваше по кората на дърветата и им шептеше нещо.Някак в съгласие дъбовете кимаха. Живи бяха и в сърцата си и се покоряваха. В торбата си магарешки бодили къташе.
Найден се доближи до старицата и свали калпака си, за да я поздрави. Общността почиташе билкарката. Вярваха, че е просветена, па макар и безумни думи да шепнеше понякога. Душата на всяка жива твар познаваше и с вещина болките от тъканта и разплиташе.
- Баби, - издума Мара, стискайки между пръстите си лилавата главичка на бодила. - завистта е като магарешки трън. По палтата ни полепва и дере до кокал. Платено е щастието в очите на хората.
Найден се усмихна и кимна в съгласие, след което попита:
- Бабо Маро, какво шепнеше на дърветата?
- Тайни, баби. За живота ни… - засмя се бабичката и бръчиците около очите ù се преплетоха.
- А знаеш ли какъв ще е животът ми?
- Като тръгнеш и се опариш, сам ще разбереш… Я ме пренеси през моста, че краката вече не слушат.
Найден грабна бабата на гръб и я понесе през моста. Тежичка бе старицата.
- За къде си, бабо?
- Тръгнах за селото с трите кръста. - каза бабата и млъкна.
- Далече ли е това село?
- И далече, и близо, между началото и края, между Бога и Дявола, между тук и отвъд.
Найден не я разбра, но я остави на брега и продължи към селото. Зад гърба му отекваха думите на Мара:
- Между три кръста не стъпвай! От зли очи се пази, ръце пречупват…
На мегдана на селото се виеше хоро.Тежко стъпваха момците, а престилките на момите хвърчаха като пеперуди. Найден се захвана за бялата месечинка - Еленка. С кръв в зениците го гледаха момците. Ядно затресоха земята, сякаш бодили дращеха ходилата им. Под краката им камъчетата хрущяха като куршуми.
С пламнали бузи Еленка даде нямо съгласие, половина до смърт на Найден да стане.
Черковните камбани запяха медено. Реката прихвана наново песента си. Еленка се прости с родителите и хванала мъжа си за ръката, покорно и с плам в очите го последва. Момците от селото само ядно кимаха с глави. Трънлива завист ги мореше.
- Тъмно ще е, братя, без нашата месечинка. Да си я върнем в селото.
С бързи стъпки момците настигнаха младоженците. Хванаха Найден и забиха нож в гърдите му, пред очите на Еленка. Девойката хвърлиха в реката. Водата белна. Месечината заплува по водната повърхност. Стана бяло и светло. Реката се прощаваше. Два гроба с два кръста сочеха пътя нататък.
Мара се мерна наоколо. В торбичка магарешки бодили събираше, алергиите в душата човешка да чисти. С поглед обходи землището между трите кръста. Съселяните на Найден и Еленка заживяха заедно, с тръните по палтата…
© Петя Стефанова All rights reserved.
Хе-хе, esther (Морела Морт), чест са за мен думите ти, но не съм пораснала в словото достатъчно, за да мечтая за нещо подобно...