„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие

Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, който ти намира неща, които ги няма по магазините“. Това се хора с връзки навсякъде и обикалят из всички квартали, … въобще сложна система. Обикалят срещу заплащане разбира се.

Уалдо, бащата на един мой добър приятел, решил да пусне едно писмо до Мексико, където живее дъщеря му от много години. Отишъл в една поща и видял в средата на залата огромна пощенска кутия от желязо, боядисана в жълто и прилежно пуснал писмото в отвора. Като излизал от пощата обаче забелязал, че има друга малка, тенекиена пощенска кутия отпред и се усъмнил в коя е правилно да си пусне писмото. Върнал се и служителката му казала, че тази огромна кутия в залата е от преди революцията и че не я ползват. Тя си стои там, но никой не я отваря. Уалдо се заинатил и казал, че тогава си иска писмото обратно, да отключат огромната кутия... След едночасово търсене на ключа и ходене от една стая в друга из пощата, някой дошъл с един ключ и отворил кутията.... И се оказало, че тя е пълна с вече пожълтели писма и картички, които хората са пускали от мноооого години там с надеждата, че те ще стигнат до близките им. След разказа на Уалдо, аз пък се замислих колко ли надежди са угаснали, любовни слова останали непрочетени, остарели новости за роднините, изгнили във тропическата влага оригинални идеи... Стари пожълтели снимки на деца, които вече са пораснали... Късчета живот не достигнали до там за където са тръгнали.

Понякога в Хавана не се намираха доста елементарни неща. Например по едно време никъде нямаше лепило. Най-обикновено канцеларско, но и никакво друго. За това дори и пощенските марки ги продавахме без лепило отзад, защото явно и фабриката за марки не е имала лепило.

Тук е момента да спомена, че Уалдо е учил в Бостон преди революцията и знае идеално не само английски, но и какво значи „заредени“ магазини и много се ядосва на тези безобразия. Та носи си той един ден писмото в пощата и си купува една марка до Мексико. Лиже отзад за да я залепи, но забелязва, че няма лепило и пита служителката от пощата „Señorita, как да залепя марката, като няма лепило?“ - тя му отговаря - „Аз съм compañera. А вместо лепило иди навън пред пощата има един бор и си я залети със смола.“ Уалдо се повъртял около бора, но никъде не видял да тече смола и пак се върнал при нея. „Ама там няма смола“. Ядосаната служителка станала и сама отишла до бора, одрала едно голямо парче кора и ме му показала нежните капчици смола.. „Така се прави.“ - възпитателно му разяснила.

В друг период пък нямаше никъде боя за коса. Майката на моята приятелка Мерседес трябвало да отиде до Хавана, тя е от Гуантанамо, да получи някаква награда за работата си. Важен момент за нея, а косата ѝ вече побеляла и пътя ярко личи. В Куба вместо йод се ползва за дезинфекция на рани една червена течност, която кубинците наричат „rojo“ /червеното/.  Лелята на Мерседес убедила майка ѝ да ѝ боядиса косата с този вид йод, който е червен и щяло да изглежда като истинска боя. И така натъкмена и красива Кончита пристигнала в столицата и си получила наградата. На връщане обаче я навалял пороен тропически дъжд и хората с учудване гледали как се стичат червени вади по лицето и дрехите ѝ.... но важно е, че заваляло след важното събрание.

Ролки за коса също нямаше от къде да се купят и за това много кубинки използваха картонените ролки от тоалетна хартия вместо ролки за коса. Не бързайте да се смеете, защото през седемдесетте години, когато в Куба нямаше ролки, в България пък въобще нямаше тоалетна хартия, само с връзки се намираше. Та пред очите ми са още елегантни кубинки с тези картонени ролки и с цветно газено шалче на главата и така си ходеха не само по улиците, но и на ресторант. Излиза, че всъщност ролките бяха „фризурата“, а не служеха за прическа.

В тропическите страни не се пие вода от чешмата, защото има паразити и много бактерии от горещината, за това ни носеха огромни бутилки по петдесет литра пречистена вода. Една година по време на карнавала в Хавана, а в онези години никой не работеше цели две седмици, само танци имаше, не минаха доста време с камиончето, което носеше  пречистена вода и нямаше от къде да купим. Тогава не се продаваше по магазините пречистена вода, а само разни газирани сладки напитки. Ние обичахме да пием Ginger Ale/Джинджер ейл/, вид лимонада по английска рецепта, много разпространена в Куба още от преди революцията. Татко, убеден, че скоро няма да има пречистена вода, отиде и докара три каси Джинжер ейл, които пихме в продължение на една седмица и дори си миехме зъбите с него. Дълго след това не исках да го виждам, а сега пък като го намеря в някое заведение си го поръчвам от чиста носталгия.

В Хавана много често спира тока, а понякога водата. В Австрия когато ще спират водата например пращат първо едно писмо, в което пише на коя дата и от колко до колко часа ще спрат водата за някаква поправка. Моят съпруг германец, сина ми го нарича „нашия германец“, понякога не се усеща, че в други страни има други обичаи и нрави. При едно пътуване в Хавана, където бяхме се настанили при мои приятели, Карлос и Елза, спря водата докато се къпеше. Той се подаде от банята и извика: „Какво пише в писмото? Кога ще пуснат водата?“ Това сега е любим лаф и крилата фраза на моите приятели - винаги, когато спре водата или тока се питат: „Какво пише в писмото?“ и се смеят... Ето, май така се раждат фразеологичните изрази...