Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка попита:
- Вие май не сте тукашен?
- Тук съм отраснал - отговори с готовност непознатият като не преставаше да разглежда новите къщи, накацали като птиче ято - само че доста отдавна не съм идвал и както виждам променило се е селото, разхубавило се е. Е, май пристигнахме, довиждане.
Площадът си беше същият и както винаги най-важната сграда - селсъвета, бе отворила врати любезно. Срещу нея се кипреше селската кръчма и като че се радваше на по-голяма почит. На масата отпред седяха няколко старци, пиеха топла бира и тихичко си приказваха. Той ги поздрави. Отговориха му, макар че не го познаха. Тук хората бяха тихи и дружелюбни и затова толкова ги обичаше.
Запъти се към къщата, в която бе прекарал н ...