Май верно стават чудеса
То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му направих кафе, нали, и не му го натяквам непрекъснато. Мама направи баницата и питката, много хубави станаха. Много съм се излежавала. Какво иска той, да стана рано, да се скапя от работа и като седнем на празничната вечеря, децата да получат уплах от вида ми, така ли?! Аз трябва да се пазя, за да изглеждам добре. Той има ли пари да ме такова, да ме прати на почивка в такъв център, дето да спа? На пластичен хирург да ме прати - да ме разкрасят? Няма, това е истината. Тогава да си трае, не стига, че му спестявам сума ти пари и само си лежа пред телевизора. Не можел да си гледа мачовете. То и аз не мога да ги гледам, защото се разстройвам. Такива млади мъже тичат по терена и то по къси гащета. Мисли, лесно ми е, да гледам младежи, а да седя, да не казвам до какво, никакви мачове! Хем знае, че са най-хубавите семейни празници и пак ми повишава тон. Аз на това разчитах - поне по празниците си мислех, че хората не се карат, ама ние хора ли сме? И ми вика... Как да се изразя по-меко, та да не ви разстройвам преди Новата година, ама искам да си споделя, та да ми олекне. И да попитам знаете ли някой друг да се е карал по Коледа. Ако сте чули нещо, кажете ми, по-леко ще ми стане. А, да... мързелива съм била, не съм била истинска жена. Та аз нямам нито една пластична операция, как ще ме обижда така?! Цялата съм си истинска и стриите ми и те, да не са фалшиви случайно?! Аз викам ли му като заспи пред телевизора, че на всичкото отгоре и захърка, та не чувам какво става във филма? Не му викам, защото съм възпитана и тактична. Аз просто си увеличавам звука. Той пък се събужда и започва да ми нервничи. Какъв човек?! Несъобразителен! Много ми стана болно, че ми повишава тон. И нали е Коледа и бях чувала, че по това време на годината ставали чудеса, та и аз си пожелах, моят да не ми вика. Ще ми хърка той и като му кажа да си легне, чак се мръщи. Защо съм го будела като го виждам, че спи сладко. В леглото се въртял само, а на фотьойла му било по-добре. И нали съм свестна жена, го оставих да си спи в хола. Отворих да се проветри, да не спи на задимено, как се грижа за него и пак недоволен, гадта му мръсна, дето ми се води съпруг. На другия ден дума не продума. Каза, че го боли гърло. Дали не настина, студено си беше през нощта?! Към сутринта дойде целия удървен от студ и се сгуши в мен като малко дете. Ще ми вика па ще ме прегръща той. Само се чудя дали не го простудих или верно на Коледа стават чудеса?!
Сега се чудя какво да си пожелая за Новата година. Само да ми викне!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
