14 feb 2009, 11:48

Малка игра на асоциации в чест на любовта 

  Prosa » Otros
1702 0 4
3 мин за четене

Амин. Почне ли се, почвай и ти - да се кръстиш по 3 пъти, няколко пъти на ден, целувай икони, чети библията или се прави че я четеш, викай "амин" колкото се може по-често, щото като свърши оставаш само с "амин".

 

Боли? Ще боли я. В началото като цирей. Болката нараства докато се пукне цирея. Накрая боли като спукана язва. След успешна... евентуално операция остава грозен белег.

 

Влакче. Детско, от тези дето се навиват с ключе. Тръгва и не знаеш кога ще му се прецака механизма и къде ще се обърне. Почваш да навиваш ключето... пак.

 

Грачене. Грачиш от първото "обичам те" до последното като прегракнала, болна от гнойна ангина гарга. В един момент осъзнаваш, че си бил просто една гарга.

 

Домат. От Европейския съюз. Гледаш до червен, объл, твърд отвън, вътре вода и никакъв вкус.

 

Едип. Всеки мъж иска да чука майка си, ама 30 години по-млада.

 

Живак. Лъскаво и отровно. Полезен е само да си мериш температурата, която винаги е висока.

 

Злоба. След износването на големите чувства всеки е виновен и освирепял.

 

Истина. Няма такова понятие. Тя е винаги зависима от ъгъла, от който гледаш нещата. Истината е една - няма истина.

 

Йок.

 

Кокиче. Бяло, ефирно и нежно, като при първите... ха-ха... любовни трептения. Мре след няколко дни. Може още на сутринта.

 

Лимон. Ам... това заради една татуировка. Иначе любовта е лодка... хартиена.

 

Матрак. След дълга употреба хлътва и пружините изскачат и започват да убиват.

 

Нефелност. Ходиш като склеротик, забравил си кога си ял, пил вода... Не ти се прави нищ,о освен да се гърчиш като червей в кревата и да ревеш. Вземи се стегни.

 

Опело. Когато любимият човек вече ти е "нелюбим", какво ти остава, освен да го опееш с някоя любима за двамата песен. Не помага в повечето случаи. Опитай с "O, тигре, тигре...".

 

Пристанище. Идват разтоварват и си отиват. Тренирай да махаш.

 

Риба. Яж първите дни, после се вмирисва... откъм двете глави.

 

Свирка. Цялата хватка е да не забравяш да духаш 24 от 24 часа.

 

Телефон. Никога не звъни когато го чакаш или звъни някой, когото не искаш да чуваш. Едно безполезно очакване.

 

Уви.

 

Фойерверки. Гръмне, блесне и угасне.

 

Хотел. Всеки си плаща за удоволствието. Само не се набутва за китки. Пести за гинеколог, кардиолог и психихатър. Последният взема доста.

 

Цигари. Пушиш като в оная песен "Циганка стара пуши с лула и си припомня за младостта, тумбалалайка, тумбалалайка...". Ако не пушиш пропушваш. И дим излиза отвсякъде където са останали отвори от изстреляните по теб куршуми.

 

Чистка. Накрая чистиш кенефа с неговата тениска или друга останала дреха. Махаш снимки, слагаш ароматизатори, триеш песни. С една дума неделно почистване.

 

Шамар. Това ти трябва в самото начало. На ти го :) Ама не обръщай другата буза.

 

Щастлива съм????!!!!! Бах, т'ва аз ли съм била?

 

Ъ..... Ъпсурт?

 

Ь/ь.... Нe`ам думи...

 

Ютия. След всяко любовно приключение си като Том, върху който подличкият Джери е пуснал нагорещената ютия...

 

Ярост. Това ти остава во веки веков.

 

Обичам да пиша любовта..:)))

 

 

 

 

 

© Гергана Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да-а-а и азбуката ни е такава - объркана.
  • Имах в предвид запетаята по средата на думата
  • Хареса ми тази игра, дори и отвесно можеш да си "завържеш" заиграване!
    Поздрав, Гери! И честит празник, който и да е!
  • "нищ,о" - поправи го.
    Та сега да започвам с впечатленията. Като за начало... Уааау, наистина невероятно. Всичко е толкова... толкова истинско, като онази истина - твоята - "Истина. Няма такова понятие. Тя е винаги зависима от ъгъла, от който гледаш нещата. Истината е една - няма истина." Като се замисли малко повече човек може и до дам да го докара
    Другото, което ми направи силно впечатление е "Пристанище. Идват разтоварват и си отиват. Тренирай да махаш." Ще махаш, а ми какво ще правиш. Само дано да не се случва често.
    Що се отнася до цигарите... ами да, ако не пушиш ще започнеш. Няма къде да ходиш.
    Какви ли го говоря /в случая пиша и аз/... Всичко е свръх реално. Сякаш си прочела мислите ми и си ги изписала вместо мен. Влюбих се в това ти писание... нямаше как иначе. Но на него няма да му махам на пристанището!
    И последно... ПИШИ ЛЮБОВ, ПИШИ! Умееш го! Амин!
Propuestas
: ??:??