Малка спретната къщурка, без липи отпред, но с бяла хубава ограда. Цветя и чемшири, усърдно подредени, винаги красяха двора. Съседите завиждаха и искаха да са като тях: идеалното семейство. Но тя не искаше да се прибира. Идеалното момиче мразеше фалшиво идеалното си семейство с идеалната студена къща.
Изглеждаше да има всичко: успех, пари, приятели. Отлична ученичка, учителите я уважаваха. Вярна и добра за приятелите си, красива и желана от момчетата и послушна дъщеря, разбира се. Но това беше маска, която я уморяваше. Искаше да диша, искаше да крещи, да тича, да бъде свободна. Прекрасният дом беше затвор за нея. Идеалните приятели я използваха и тя го знаеше. Едни си повишаваха успеха с нейна помощ, други пък ù завиждаха, но се чувстваха важни и специални в нейната компания. Винаги имаше момчета, които я сваляха и ù повтаряха колко неповторима и единствена е, но те казваха това и на други, и дори и някой наистина да беше влюбен в нея, нямаше значение. Сърцето ù беше затворено. Влюби с ...