Точно по изгрев на Еньовден човек трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Понякога Господ Бог не спира да ни изпраща изпитания. Забравя, че отдавна е сътворил сърцата ни и ги мачка като парчета глина – разтяга ги, сплесква, бие и усуква, сякаш иска да ги извае по-съвършени и по-борбени. Годините си отиват, сезоните се сменят, животът си върви. А може би божиите дела ни карат живеем по-упорито и да желаем горчивия и пълен с изпитания делник все по-отчаяно. И така обичаме – до болка. С души, преточвани като младо вино. А после Господ Бог завърта колелото на живота неочаквано в друга посока. И тогава Горе става Долу, а Долу се издига към слънцето и щастието разцъфва на върха на пръстите и по лицата на хората.
– По стъпките си да се върнеш. Миналите животи да те изпият и пак да те върнат. Душата си да смириш и сърцето си да отв ...