Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отдаде на собствените си тъжни мисли. Толкова бе разсеяна, че забеляза малката джебчийка едва, когато вече почти бъркаше в чантата й. Погледна я строго... Детето се отдръпна и се престори, че почиства листата. Жени може би щеше да отмине случая с лека ръка, но се загледа в детето... Около десетгодишно, с хубава руса коса и големи, одухотворени очи. Дрехите му, макар и стари, изглеждаха чисти и поддържани. Краката, обути в износени маратонки, бяха мокри.
- Я ела, ела тук!
Детето нахлупи още повече широкополата, старомодна шапка и се приближи с независимата походка на уличен хулиган. Напомни й за самата нея преди време - когато се опитваше да се престори на по-смела, отколкото всъщност е. Искаше ...