4 мин за четене
Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но мисълта му бе прогонена от друга, по-хубава. Майкъл бе чернокосо момче с небесно сини очи и розови устни, което приличаше на ангел в човешко тяло. Той току-що беше завършил детската градина и след няколко месеца му предстоеше да започне да ходи на училище. ,,Нека се порадвам на лятото, докато тръгна на училище” помисли си той и пъргаво се претърколи до края на леглото и стана, за да види какво му е приготвила майка му за закуска. Родителите му бяха разведени от 3 години, но въпреки това той не усещаше липсата на баща си. Майка му беше излязла рано за работа, а на масата беше оставила сандвич с шунка и маруля и един банан. До чашата със сока имаше бележка ,,Бъди послушен, Майкъл, Обичам те – Ма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse