Мама патица и трите малки патенца 2

Младокът взе да се усмихва свенливо подпрян на капака с химикал и бумаги, докато пишеше. Мустакатия дългуч беше скръстил ръце и от време на време върха на извитият му черен мустак потреперваше доволно. Написаха ми глоба 20 лева, поговорихме за колата, която карах и си ме изпратиха по-живо по здраво.  

                                                                           2

                   И ето ни вкъщи с двете патета и детето, което едва дочака да отключа вратата, вдигна капака на кашона и извика.  

– Мамо, измислих им имена! Това е Жълтушко, а това Чернушко.

Още преди да си чуят имената, се разписукаха и защъкаха след детето. Васето стъпваше важно най-отпред, а патетата незнайно защо решиха, че това им е по-голямото братче и където отидеше то, там отиваха и те. Ако само за секунда изпуснеха от поглед босите му крачета, повдигаха тънките си шийки и започваха да се надпреварват да го търсят и писукат жално. Баткото беше доволен от това внимание и издаваше заповеди, ту на едното, ту на другото.

     Писукаха тримата в един глас, аз държах фронта и се опитвах да ги следя, като първо хранех едните с разни смески, варях яйца и им чупех жълтък,  а след това внимавах детето да не ги настъпи или гушне по силно. Дрискаха по плочките, аз тичах с пакет мокри кърпи да им бърша дупетата, направо свят ми се зави първия ден. Чудех се на патешкия си мозък как можах да се вкарам в такава беля. Вечерта се прибра големият паток и като започна и той да квака, щях да ритна камбаната. "Апартаментът бил заприличал на птицеферма. Защо не ги затворя в кутията, така щяло да бъде най-добре." Аз пък като малка най-много мразех да ме затворят и да не мога да изляза. Няма нищо по-ценно от свободата, а и детето така гледам, винаги трябва да може да избира и да опитва.

    Патенцата, когато и да ги викнех да ядат, никога не отказваха, лапаха като лами. Детето им носеше вода и им топеше клюнчетата, за да ги подсеща. Започнах да се притеснявам дали поемат достатъчно храна и когато ги извадих на терасата на свеж въздух, забелязах че жълтото, което беше по-наперено се опитва да клъвне една муха. Тогава не знам какво ми стана, но инстинктивно замахнах и се оказа, че съм я хванала. Изядоха я дори се скараха за нея. Взех палката и шат-пат, натръшках за нула време цяла дузина. Делях по равно, да не остане едното по-мършаво, излапаха ги като деликатес. След малко и един бръмбар се появи, от който останаха само мустаците. Стана време за спане, патокът заспа пръв, като най-изморен. В другата стая патетата се настаниха върху гърдите на детето, сгушиха се едно в друго, цвърчаха, клъвкаха се да си почистват прашинките по перушината, а после и вратлетата им клюмнаха и заспаха. Детето беше толкова развълнувано, че чак на третото приключение за „Васко – рицарското сърце“, му клепнаха очичките и се унесе. Взех двете му дружки, сложих ги в една  малка кошница на дъното, на която бях постелила два зимни чорапа, мушнах ги в кашона и след малко  утихнаха. На другата сутрин още в 6 часа отворих едното око и осъзнах, че всички освен мен са будни. Много обичам да спя до късно, не помня откога не ми се е случвало и въпреки това 6 часа ми беше прекалено рано. Ослушвах се известно време, сънувах на епизоди и по едно време започнаха да се редуват серии от целувки и кълване по лицето. Не бях на работа, но се заформяше един интересен ден. Нахраних първо златната рибка (пропуснах да кажа, че я гледаме от 3-4 месеца), после сложих да варя макарони и яйца, а през това време се заех да чистя къщата. Не съм печелила турнир за най-бързо почистване, защото не знам да има такъв, но ако има веднага ще участвам. Тасманийският дявол пасти да яде, като фурия съм. Друг е въпросът, колко е качествено. ( В момента докато пиша тази история и в съседния апартамент разревават детето. Оставят го да плаче с часове всеки божи ден и двамата се надпреварват да му крещят и то му крещят зверски, а е на около година и половина. Чувам ги, докато пиша на терасата какво точно му казват, прозорците са отворени, това е ненормално отношение. Преди няколко месеца му бяха бинтовали ръчичката, оказа се, че е счупена. Свекърва ми ги е срещнала на пътя и ги е предупредила, че ако продължават така ще сигнализира закрила на детето. Двамата родители са на около 25 години. Момичето е била учителка в детска градина. Трябва да ги пращат на психиатри преди това. Хваща ме страх за детето. Трябва да говоря с тях.)

Връщам се към историята с патетата. През този ден облаците почерняха и дълго се канеше да вали. Възползвах се от момента и трепах мухи на терасата. Искаше ми се да изляза да търся и червеи, но ми се стори неразумно да ги оставяме сами у нас. Щяха да се изплашат, а по мои досегашни наблюдения, те се държаха точно като бебенца. Ядяха, спяха и цвъкаха навсякъде, а как миришеха само! Точно на патенца! Беше много интересно обедното приспиване, защото ако едното пате заспеше, а другото не, събуждаше първото, следователно и детето и после отново ги приспивах. Всеки конец им заприличваше на червей, обиците ми на лъскави буболечки, клъвкаха ни с любопитство и без съмнение бяха много будни. Аз до този момент бях гледала само пилета и пуйчета, но на село. Дори едно лято  ме чука градушка, колкото орех, докато търсех мисирката с пуйчетата и подвиквах – гули-гули-гули. Брат ми дойде да ме спасява с един чадър, но късно. Бях с къси гащи и потник и цялата бях на сини точки. Пуйката се беше скрила в една изоставена къща и всички пуйчета бяха непокътнати.

След два-три дни усетих как се привързах към патетата, те търсиха нашата опека, топлина и любов. Детето започна да се дразни на вниманието, което им отделях. Неусетно започнах да усещам как дори походката ми се изменя и започвам да ходя по-бавно и да се клатушкам като тях. Забравиха крачетата на детето и тръгнаха след моите. Това за походката може да ви изглежда смехотворно, но го казвам без капка измама. Топлих ги, целувах ги, те се мушваха под косата ми, докато приспивах детето и долавях колко им е уютно. Имаше момент, в който и свекърва ми се наложи да ги гледа. До деня понеделник. Баба се обади, каза че от вчера си има четири пилета, които евентуално щели да станат гащати кокошки, или петли. Едното било бяло, а другите три черни. Да съм носела патетата и скумрията. Детето вече им се беше нарадвало и сега водеше преговори за зайче. Надвечер отидохме до село цялото семейство и, докато пътувахме патетата ми стояха под косата, а детето в скута. Влязохме при кокошката. Тя веднага се накокошини разпервайки крила. Баба сложи Жълтушко и Чернушко под крилете ѝ и повече не се показаха от там. Почакахме малко, но явно се чувстваха добре. Не знаехме със сигурност дали кокошката ги е приела, но на другата сутрин, когато се звъннах на баба, тя каза, че кокошката ги гледа много хубаво и не дава коте да припари до тях. Баба всяка сутрин събира червеи до кайсията за двамата лакомници, пасе ги в градината, а след още 20 дни ще могат да плуват и във вода. Веднага след като се прибрахме у нас, на мен започнаха да ми се причуват гласовете на патетата. Разбира се бяха врабчетата на терасата, но ми трябваха няколко дни за да възприема, че Жълтушко и Чернушко вече са на по-добро място и най-вече в по-подходяща среда.

Къртицата продължава да се забавлява с изобретателността на баба и сега вече си има мезе за бирата.

Едва ли ще кажа нещо ново, но с тази история се убедих, че каквото и същество да вземем вкъщти, трябва преди това да бъдем наясно, дали можем да му осигурим преди всичко грижа и любов. Ако имаме някакви колебания, е най-добре да не си правим експерименти с невинни същества. 

                                                                                                                                                      / край/