Obra no adecuada para menores de 18 años
Мамо, виж ме - сега спя и ще се събудя чак утре. Утрото ще е хладно, мамо, утрото ще ме обвие с тъга, ще разпилее по тялото ми острите си ледени вълнички...
Мамо, страх ме е от Утрото...
* * *
Мамо, не искам да се събудя. Ама все се събуждам, явно и утре няма да е различно. Винаги е едно и също - отварям очи, жалките остатъци от Съня който обаче никога не си спомням, - се смесват със студената Реалност. В този момент не мисля, не чувствам нищо от Тук, изживявам Сънят за последно. А после... После Реалността всмуква в празната си същност частичките от Съня и Болката ме сграбчва: ей така, замислям се за това, че животът е гаден, спомням си, че има смърт и тъга, осъзнавам, че и днес ще е поредният противен, безсмислен и самотен ден, в края на който няма да ми стигне куража да си легна, преди да ми се доспи истински, просто от страх да не би пък утре да не отворя очите си, нито тогава, нито когато и да било - и... Болката ме сграбчва за гърлото, изсмуква въздуха ми и пълни дробовете ми с отрова.
...
Мамо, защо животът е толкова сложен? А защо втори ден вече съм напушен, защо, мамо?
... защо един чичко седнал на терасата и се провикнал:
- Мари, Пенкеее! - а Пенка не го чула. Она си стояла на доварите и пазила Мъртвите от вампири. Не, пазила живите от вампири - значи, мисля си аз, ги е пазила и от мъртвите. Да, така трябва да е било...
А после дошъл Кумчо ми вълчо. Той живее в едно голямо старо радио, което си стои в коридора на масата от край време. От началото на живота ми, до ден днешен, когато вече съм на пет. Спомням си: в коридора е светло и има лейкопласт, дядо ми подава нещо, баща ми стои до него и си пият - макар че какво е човек да "пие", каквото и да е, го правят на бюфета. Какво означава "пиян"?
... дядо ми подава онова Малкото чукче, страх, предчувствие, аз съм в малкия надуваем басейн на терасата и мама ме къпе, водата е толкова приятна, че ще си го спомням цял живот...
... а един ден ще ми хрумне да открадна лампите на радиото в коридора. Дядо няма да се усети, а и вече е мъртъв. Баба също умря. И аз умрях. Умря и някой друг. Имаше много жертви оня ден...
А най-голямата жертва дадоха лампите на радиото. А после имаше и Синьо и баба говореше за смърт в стаята, а беше нощ и аз си лежах по корем на дядовото легло и си играя с някаква синя играчка, някакво... някакво телевизорче от ония, играчките, през което се виждат снимки от ролкичката в играчката. Та с такава играчка си и грая. Иии... изведнъж баба иде, говори за смърт, казва, че ще умре - аз изведнъж се заслушвам, дори не поглеждам назад. Само дето вече ме плаши и играчката в ръцете ми. Отново я помирисвам - мирише различно, сега миризмата е остра, а не мека и приятна. Страх ме е!
...
- Казал Петър.
- Отговорил Му Григор.
Как си.
Добре.
.----... 0 -- 0 --- - Нарисували Те.
... а после се напушили.
... спомням си когато излязох на среща с К. Бях толкова напушен, че както си вървяхме към НДК, аз започна да й редя как Вертикалното време се усуква около перпендикулярното и в следствие на това тангенционалния вектор на те-голямо се изсира върху Континиума. За кво ви говорих?
Забравих...
... а, говорих ви за К. Ама аз вече не я мисля. К, обичах те:) Мое прекрасно Момиче от вятър.
* * *
Мамо, знаеш ли, че не исках да се раждам? Не знаеш... Ти никога нищо не знаеш!!! Не знаеш как когато бях в утробата ти, виждах всичко през корема ти, виждах лекарите в родилното, можех да мисля и да чувствам, при това много по-добре от сега.
Ритах по корема ти, ритах, за да те накарам да страдаш и да умреш и да не ме родиш никога! Мамо, ритах по корема ти, за да го пробия, за да ми влезе малко въздух. По едно време се изпиках в плацентата, която ме беше обгърнала така грижовно, а после се изсрах. Не исках да се раждам, - когато ти започна да напъваш, аз със сетни сили се държах за вътрешностите ти, драпах плътта ти с нокти, гризах я със зъби. А те дърпаха ли, дърпаха ли, дърпаха!
... и ме изкараха...
Спомням си, че цяла минута успях да не дишам, спирах дъха си, за да се задуша и да умра и да ме погребете преди да съм пораснал и започнал да страдам.
Защо ли тогава още не умрях! А, спомням си и как видях онзи буркан. На едно от съседните легла лежеше друга жена, чувах как бебето в корема й плаче, как се дере и пищи от утробата, чувах го как умира в адски болки. А лекарят не преставаше да нарязва телцето му с онзи остър инструмент за убиване на плода, лекарят въртеше ли, въртеше, а бебето умираше ли, умираше... Накрая, миг преди двигателят на инструмента да замлъкне, аз чух смеха на бебето. Най-накрая му беше олекнало и душицата му беше отлетяла на по-добро място.
... когато лекарят извади инструмента от тялото на припадналата жена, аз видях как от окървавените му ножове се сипят парченца кръв и вътрешности. След това лекарят остави инструмента и завря един маркуч в кървавия отвор на жената. И отново се чу някакъв двигател... Тръбата беше прозрачна и видях как кървавата, грудкавата и оставяща железен привкус каша, започна да се изсмуква от тръбата, запълвайки цялата й прозрачност с цвят на ягодов мармалад. Имаше и много семки от ягоди... Ех, как искам да го опитам...
Другият край на маркуча влизаше в един буркан, три литров буркан, който скоро се запълни с раздробено бебешко телце.
...
Мамо, защо ми е трудно да гледам хората в очите, когато съм напушен? Защо? Да, знам... защото тогава не мога да прикрия омразата и завистта в очите си и те виждат отвратителния ми поглед. Поглед, който означава "мразя ви!" Мразя ви, защото сте щастливи. Или поне нормални...
... когато днес влязох в магазина да си купя цигари, пред мен имаше някакъв човек. Аз зачаках, ама бях много напушен. Отвън ме чакаха, трябваше да побързам, но времето беше спряло. Тогава я видях, не, не я погледнах направо - просто видях женски силует да се приближава и да застава зад мен. Представих си лицето й, овала му, чертите... Стори ми се красива.
Когато реших да я погледна, осъзнах, че не мога. Писнало ми е момичетата да ме вземат за наркоман. Личи им в погледа. Погледна ли ги напушен, и виждам как очите им ми казват "жалък си". А някой пък ме гледат с апетит, виждат ме един такъв симпатичен и тъжен и си мислят, че няма да е лошо да ги заговоря. Случва ми се - и винаги им заговарям за наркотици и даркуейв. Само една успя да почувства всичко, другите ме наричаха ненормален и извратен.
... онова момиче днес го погледнах само три пъти. И трите пъти не въздържах усмивката си, а тя ме зяпаше учудено и с надежда, а аз извръщах поглед. Сега си давам сметка колко напушена беше...
* * *
Мамо, защо хората умират? А защо вехнат цветята? А защо...
... защо хората умират? Не искам да умра, страх ме е. Когато с Колегата шмъркахме по цяла нощ амфети в неговата стая, си говорихме за живота. И той искаше да умре. С, как си, братле? Леко с амфетите, стига си си правил ДЕБЕЛИ линии, че носа ти се поеба:)
... Мамо, искам да съм щастлив. А всъщност, искам ли го това? Какво е да си щастлив? Страхувам се. Д, онзи ситен дъждец няма да го забравя никога. И мириса на косата ти.
* * *
Да се хванем ли на бас, че утре няма да се събудя? Даже тоя лаптоп ще го оставя включен, та да намерят на сутринта разказчето ми. А на сутринта, ако не дай си боже се събудя, ще напиша "КРАЙ".
КРАЙ.
Глупости, сега още не съм си легнал и разказа го почнах преди половин час, а ето, че го завършвам. Защо да слагам края утре, когато утре може и да няма? А може би вярвам в утрото, в чистото сънено топло утро, в което ще бъда щастлив. И аз като вас...
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
Поздравче от мен!
Ако не дойда утре при вас, значи не съм се събудила.
До утре!