4 ene 2009, 15:21

Мамо, не плачи...

  Prosa
1.2K 0 2
1 мин за четене
                                                  Мамо, не плачи...

Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, колко плаках, като те гледах как се качваш по стъпалата на училището ти на първият учебен ден, беше като малко клатушкащо се пате с огромна раница, телевизор, както им викаш сега? Знаеш ли, миличка, колко се смях и как ти се радвах, когато за първи път се качи на сцена? Знаеш ли как си повтарях тихичко на ум молитва, за да не сбъркаш нещо? Миличка, дори и сега, когато излизаш вечер, когато оставам сама, отварям старите албуми и си спомням мъничките ти ръчички, нослето, очичките. Утре сигурно ти ще гледаш така твоето дете. Днес ще си в бална рокля, утре в сватбена... И нищо, миличка, нищо не може да утеши сълзите ми, че толкова бързо порасна. Вече всеки момент ми е толкова ценен, егоист съм. Гордея се с тебе, миличка, толкова много се гордея.

Мамо, не плачи. Знам колко време мина и колко остава, знам защо плачеш, но една пеперуда, ако не полети, загива. Благодаря ти, че ми даде крила, благодаря ти, че ме подкрепя докато танцувах и учех, благодаря ти, че дори и сега ме подкрепяш, без значение какви съм ги насмела. Благодаря ти за всеки съвет, минах през много неща, падах на сцената, после ставах, губех приятели и печелих такива, но без теб и без напътствията ти никога нямаше да се справя и да се радвам, че ме направи такъв човек.

"Обръщайте внимание на малките неща" - умолявам ви, недейте! Малките неща минават и се забравят. Какво от това, че детето ви е счупило някоя чаша, че не се е прибрало навреме, че е пропушило или пък е избягало, за да отиде на клуб? Радвайте се на всеки миг, защото съвсем скоро няма да имате тази възможност. И когато само споменът остане, чашата няма да има значение, нито пък часът. Малките неща се забравят, остава само чувството на радост, примесено с тъга и липса. Грижете се за децата си, без да издребнявате. Моля ви, погледнете цената на времето.

м

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...