Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечатам една грамотица дори. Хубавото беше, че за слава на всите Сънчовци, айпада се не сърдеше. Все още. Но тъй де.
Манифест на българския символизъм. Не знам що се още мъчех с Хиперион-а (туй е, за който не знае, старо престаро списание на сто години, де разисква умно и нашироко за символизма) ама е на, не ща да го пусна! Чудех се пламенно кой уби българския символизъм и накрая до клетата истина ме филосфоската ми глава доведе – ам че не е умрял! Жив е той! Затуй реших се аз да го издирвам, па белким падна на символист някъде, с лупа да изуча есенните блянове и реки.
Да съставя реших “Манифест на символизма в съвременния български дискурс”, и да го издирвам се в мисия превърна. На другия ден, з ...